Моля те, молеше се мълчаливо Рейчъл. Моля те, ела да ме вземеш, Урагане. Кълна се, няма никога да те напусна никога, съпруже мой! Заклевам се!
Глава шестнадесета
Танцуващия ураган остана на брега на реката още няколко минути, след като Рейчъл си отиде. Той наблюдаваше как гладката повърхност на водата се къдреше на малки вълнички, а след това се образуваха кръгове, от които скачаха риби, търсещи храна.
Ураган беше стиснал челюстта си замислено. Сигурен беше, че е взел правилното решение да не отведе Рейчъл във Филаделфия. Тя беше негова съпруга и беше обвързана с брачен обет да не го напуска. Ако я заведе на това място, което тя наричаше свой дом, ще й даде възможност да го напусне и може би, да се хвърли в ръцете на онзи страхливец Гифърд. Ураган вече беше изпитал, какво е това да те напусне една жена и нямаше да позволи да му се случи това още веднъж.
И въпреки всичко дълбоко в сърцето си знаеше, че няма правото да сравнява първата си съпруга Та-уа-ни с Рейчъл. Той нямаше право дори да споменава имената им на един дъх. Това беше обида за Рейчъл.
Той размишляваше върху току-що казаното от Рейчъл. Тя говори за правото на избор. Каза, че иска само да й бъде позволено сама да вземе решението да остане с него. Но какво ще стане, ако я заведе във Филаделфия и тя промени решението си? Какво ще стане, ако го изостави, както беше направила Та-уа-ни? Отсъствието на Та-уа-ни беше наранило само гордостта му, но ако загубеше Рейчъл — това щеше да е, като че ли от тупкащото му сърце в гърдите се откъсва някаква част.
Ураган се обърна в посоката, в която тя беше избягала. Не можеше да я отведе във Филаделфия, но може би ще успее да й обясни защо мисли така и да я накара да го разбере.
Ураган остави рибата на брега, взе си лъка и колчана със стрели и се отправи бързо към бивака. В бивака намери Дори, която седеше сама до току-що стъкмения огън.
— Къде е тя? — попита той с напрегнат глас.
Беше станало тъмно и мисълта, че тя е някъде сама в гората, го тревожеше.
Дори повдигна очи от царевичната каша, която бъркаше.
— Крайно време беше да дойдеш и да я потърсиш — тя посочи с пръст. — Тръгна точно в тази посока и каза, че отива във Филаделфия. А аз не й казах, че върви в грешна посока.
Без да каже нито дума повече, той тръгна в същата посока, следвайки ясните следи, които Рейчъл беше оставила в бързината си да се отърве от него. Танцуващия ураган едва извървя няколкостотин крачки, когато стигна до мястото, където я бяха нападнали. От устата му се изплъзна ругатня на английски и той коленичи, за да проучи следите, които бяха направени само преди минути. Когато отново се изправи в цял ръст, той започна да се взира в тъмнината в посоката, в която бяха отишли двамата мъже, които отвлякоха Рейчъл. Молеше се нищо да не са й направили — и заради нея самата, и заради съдбата на нейните похитители. След още един миг на размисъл той леко се затича. Беше сигурен, че ще настигне похитителите само след няколко минути.
Танцуващия ураган изскочи от тъмното като привидение в ужасен кошмар. Той нададе пронизителен вик, всяващ ужас, който изплаши дори Рейчъл, която разбра кой е това.
За нея беше изумително това, че в един момент беше сама с похитителите си в тъмната, страшна гора. В следващия миг там се появи Танцуващия ураган, който беше целият сила и мускули и голото му бронзово тяло светеше на оскъдната естествена светлина на нощта. Дори в тъмнината тя виждаше колко застрашително светеха черните му очи, докато поставяше стрела в лъка си.
Похитителят на Рейчъл, Боргар, неволно нададе вик, които издаваше уплахата му, и политна назад с нея — все още висяща на рамото му. Стрелата изхвърча от лъка на Танцуващия ураган и изсвистя във въздуха, като разкъса листата по клоните на дърветата над главите на разбойниците!
Рьобен успя да коленичи на един крак и да изпразни мускета си, но беше толкова стреснат от неочакваното появяване на голия, крещящ дивак, че стреля напразно в клоните на дърветата, като изразходи единствения си куршум.
— Господи, Света Богородице! Подмокрих си гащите — изруга Рьобен с треперещ глас, докато тършуваше в барутната си кесия. — Застреляй това копеле, Боргар, застреляй го!
Още една добре премерена стрела изфуча във въздуха и се удари в стеблото на едно дърво, само на няколко сантиметра над главата на Боргар. Танцуващия ураган нарочно стреляше толкова наблизо. Гигантският мъж изтърси Рейчъл в храстите и направи опит да повдигне пушката си.
В мига щом се удари в покритата с листа земя, Рейчъл се търкулна и се изправи на крака. Все още завързана, тя не можеше да бяга, но съобрази да се снижи до земята и да се прикрие, тъй като стрелите на Танцуващия ураган продължаваха да свистят във въздуха. Той придружаваше всяка стрела със смразяващ кръвта вик и именно гласът му тероризираше двамата мъже повече, отколкото яростната атака на индианските стрели.