— Отказвам.
Той се подсмихна.
— Тогава ще бъдеш продадена.
Той се отдалечи гордо, изпревари другите и отново застана начело.
Гифърд застигна Рейчъл.
— За какво си приказвахте? — попита той.
Рейчъл въздъхна, но това не премахна усещането й за обреченост.
— Предложи ми да ме вземе за негова жена.
— Негова жена? Но ти вече принадлежиш на мене, Рейчъл, обич моя. Ти самата го каза.
Тя се обърна към него.
— Принадлежа? Аз не принадлежа на никого!
Гифърд отхвърли назад кичур от мръсната си коса.
— Исках само да кажа…
— Достатъчно — тя вдигна ръка, като че ли да се предпази. — Стига ми за днес. Моля те, не казвай нито дума повече, нито една проклета дума.
Гифърд замълча и те продължиха да се тътрят един до друг. Скоро воят на лаещи кучета изпълни нощния въздух. Гората започна да се разрежда и, след като преминаха в редица през трънака, те влязоха в селището. Рейчъл спря и Гифърд се блъсна в нея.
— Пристигнахме — прошепна тя.
Нарисувано лице ги блъсна грубо напред. Рейчъл затътри крака, внезапно толкова изплашена, колкото и в деня, когато беше нападната каретата. Няколко мъже и голи до кръста жени се появиха от продълговатите дървени къщички, осветявани от малки огньове.
Те заговориха ядосано и разгорещено в един глас. Рейчъл се отдръпна изплашено назад, тъй като тълпата се спусна към тях. Счупения рог крещеше и се смееше, очевидно горд със своите пленници. Една висока жена с грозна заешка устна погали косата на Рейчъл, а след това изведнъж я дръпна силно и почти я събори на земята.
Гифърд я хвана.
— Ей, стига толкова!
Жената със заешката устна доближи лицето си до Гифърд, като бърбореше на собствения си език и му се смееше.
Разтреперана, Рейчъл покри ушите си с ръце. Страхуваше се, че ще припадне. Беше уморена до смърт, а шумът и бъркотията бяха повече, отколкото можеше да понесе. Всички говореха, говореха за нея и Гифърд. Докосваха дрехите, лицето, гърдите й.
— Спрете, спрете — проплака тя и хвърли поглед по посока на Счупения рог. Накарай ги да спрат!
Счупеният рог пристъпи към нея и няколко индианци му направиха път.
— Промени ли намерението си, бяла Ра-чел? Искаш да те защитя? — той хвана кичур от сплъстената й коса и я повдигна към устните си. — Достави удоволствие на този мъж и аз може и да те направя своя жена — той погледна първата си съпруга, жената със заешката устна. — Достави на този мъж голямо удоволствие и може да заемеш мястото на Хубава жена.
Жената със заешката устна стрелна Рейчъл заплашително с очи.
Рейчъл отмести погледа си от Хубава жена към морето от тъмни очи, втренчени нея в очакване. Чу тежкото дишане на Гифърд. Да откаже на Счупения рог отново, тук в неговото селище, би означавало… Тя повдигна тъмните си ресници.
— Нищо не съм ти сторила, но въпреки това ти ме отвлече против волята ми. Накара ме да бродя из гората повече от две седмици и сега…
Счупения рог я удари силно през устата, като я накара да замлъкне.
— Достатъчно! Или ще приемеш щедростта на този мъж от клана на Мечките, или ще станеш една от другите.
Рейчъл проследи с очи погледа на Счупения рог. Тя чу протестиращия вик на Гифърд. Двама мъже го повлякоха към далечната част на лагера. За първи път видя на слабата лунна светлина и светещите огньове, че имаше хора, които бяха завързани към стълбове, забити в земята… бели мъже и жени.
Рейчъл прехапа долната си устна, за да потисне риданието от ужас, което се надигаше в нея. Значи тя и Гифърд не бяха единствените пленници…
Счупения рог наведе отвратителното си белязано лице на няколко сантиметра от нейното.
— Отново ти казвам. Приемаш ли щедростта на този мъж? Защото, ако не я приемаш ще бъдеш продадена на французите заедно с другите. Продадена като блудница, каквато си!
Рейчъл, погледна към пленниците. Мъжете, влачещи Гифърд, бяха стигнали до мястото и го завързваха за един стълб. Тя погледна обратно към Счупения рог.
— Не приемам щедростта ти — каза тя тихо с явна жлъч в гласа.
Счупения рог замълча, невярващ на ушите си. След това рязко кимна и се отдалечи. Хубава жена и още една индианка веднага се спуснаха към Рейчъл, сграбчиха я за ръцете и я задърпаха към другите пленници. С периферното си зрение Рейчъл видя един мъж, който стоеше в сенките на лагерния огън. Погледът му срещна нейния и за момент щя помисли, че вижда лъч на състрадание в неговите езически черни очи. Тогава той внезапно изчезна подобно на сянка, преминала през съзнанието й и която я караше да се чуди дали въобще го е видяла.
Хубава жена изсумтя и задърпа Рейчъл.
— Хайде! — заповяда тя. — Ела да видиш новия си дом.