Боргар натисна спусъка на своя мускет, но пушката засече и го отхвърли назад в облак дим.
Рьобен погледна през рамо към своя спътник, който се гърчеше от тласъка на отката.
— Господи боже, Боргар! Ще ни скалпират!
— Скалпират! — повтори като ехо Боргар и стана на крака.
Следващата стрела повдигна раздърпаната шапка на Рьобен от плешивата му глава и изтръгна хъркащи крясъци от гърлото му. Рейчъл бавно се придвижи зад ствола на едно голямо дърво и надникна зад него.
В мрака тя проследи как Ураган нагласява още една стрела с бързи и точни движения и за момент престана да се страхува. Гледайки как Танцуващия ураган изважда стрелата от колчана, поставя я в лъка, дърпа тетивата, пуска я и посяга за следващата, имаше чувството, че наблюдава някакъв древен, мистичен танц. Нямаше прекъсване в движенията — нито начало, нито край, а някакъв мъртвешки танц.
Нито Боргар, нито Рьобен успяха да заредят отново мускетите си. Боргар беше изгубил своя при падането. Сега и двамата мъже стояха в див ужас — без прикритие и оръжие — пред голия червенокож, който ги държеше под прицела на следващата стрела.
— Един… единият от нас може да успее да се спаси, Бо, стари приятелю — настоя Рьобен тихо. — Ти… ме прикривай и аз… ще се опитам.
— По дяволите, друг път! — Боргар изкрещя първите си собствени думи, които Рейчъл чуваше от устата му, и се шмугна в гъстата маскировка на храстите от черници.
В мига, в който разбра, че е изоставен от своя спътник, Рьобен побягна след него, а дългите му крака тичаха възможно най-бързо.
Рейчъл гледаше как двамата мъже се стопяват в тъмнината на гората и вдигат толкова много шум като тичат, като че ли бяха цяла армия.
Мина още известно време, преди Ураган да свали лъка си и да каже нежно:
— Съпруго моя!
Със запушена уста тя успя само да издаде неразбираеми звуци, но се отърка в дървото и размърда клоните му, за да може Ураган да я намери.
Той окачи лъка на рамото си, навлезе сред дърветата и отмести клоните, които я скриваха от неговия поглед.
— Ки-хи-ти, добре ли си? Наранена ли си?
Тя кимна с глава. Когато го погледна, очите й бяха пълни със сълзи на благодарност за това, че беше дошъл за нея. Чудеше се как може да го обича толкова силно, да го желае толкова много и въпреки всичко да се чувства обидена от него. Той коленичи и се пресегна зад главата й, за да отреже с ножа мръсната кърпа, с която беше запушена устата й.
— О, Урагане. Страхувах се, че няма да тръгнеш да търсиш след всичко, което ти казах — изговори бързо тя. Страхувах се, че ще ме отвлекат надалече. Аз…
Той я обгърна с ръцете си и я повдигна, като притисна устните си в нейните, за да я накара да мълчи.
— Не трябваше да бягаш. Предпочитам да стоиш и да се бориш, съпруго моя.
— Съжалявам. Сгреших. Беше глупаво и детинско от моя страна да постъпвам по този начин.
— Стига сме говорили — успокои я той, понесе я към просеката, където се бяха били мъжете и започна да разрязва каишите, с които беше вързана.
Рейчъл потърка разранените си китки, докато той разряза вървите, с които бяха прибързани глезените й.
— Не зная откъде дойдоха! Изобщо не ги чух, докато не се появиха изневиделица тук. Толкова глупаво беше от моя страна да не ги чуя как се приближават.
— Шшшт — успокои я той, като нежно потъркваше ожулените и глезени. — Тях вече ги няма, Рейчъл, и ти си в безопасност.
— Кои бяха те? Какво правеха тук?
— Колкото повече приближаваме света на белите, толкова повече зло ще ни сполетява. Те са дезертьори от кралската армия. Лоши хора… объркани от войната, но не са опасни.
— Затова ли не ги уби? — тя го погледна в черните очи.
Той кимна.
— Аз никога не убивам безпричинно. Тези мъже бяха твърде незначителни, за да си хабя стрелите — той потърка бузите и с върха на пръстите си. — Нищо лошо не са, ти направили, нали?
— Не. Само ме уплашиха — тя погледна към него разтревожено. — Но казаха, че ще ме отведат в колибата си. Казаха, че…
— Сега вече си в безопасност — успокои я Танцуващия ураган. — Не мисли повече за тях.
— В безопасност — промърмори тя съвсем близо до устните му, внезапно опиянена от мъжкото му излъчване от близостта на голото му тяло, усещането на голите му гърди под дланта й. Тя притвори очи, когато познатите тръпки на блаженство започнаха да се разливат по тялото и… И изведнъж отвори очи.