— Ножа ми! Те ми взеха ножа, Урагане!
Топлите му устни обхождаха лицето й.
— Ще ти направя нов нож, по-добър, моя Рейчъл.
Тя се усмихна и устните им се срещнаха.
— Имаш вкус на мед — каза й той. Езикът му потърси горната й устна, след това върха на нейния език. — Мед, който възпламенява сърцето ми.
Ръцете на Рейчъл се плъзнаха по силните мускули на раменете му и се спуснаха надолу по голия му гръб. Той наведе главата си и притисна устните си в гънката между гърдите й.
Рейчъл изви тялото си и се наклони към него. Тя стенеше в очакване, докато пръстите му стигнаха до връзките на дрехата й и започнаха да ги развързват. Имаше нещо отчаяно в прегръдката им — някакво нетърпение в целувките им, като че ли се опитваха да хванат нещо неуловимо.
— Урагане — промърмори Рейчъл, когато той хвана между зъбите си върха на набъбналата й гърда и нежно я дърпаше, изпращайки сладостни тръпки по цялото й тяло. — Караш ме да се чувствам така, както не е редно.
— Няма нищо нередно между съпрузи — каза й той с глас, дрезгав от страст. — Казах ти, че това е божествен дар.
Тя поклати глава, когато ръцете му обхванаха ханша й и започнаха ритмично да се движат.
— Не, не — настоя тя. — Искаш да се любим, но не мога. Ти си врагът.
— Не съм никакъв враг — той коленичи на един крак и започна да целува топлата, влажна ивица между гърдите й, корема и по-надолу. — Аз не съм ти враг, аз съм твоят съпруг — и съм твой съпруг и вчера, и днес, и утре, и за всички утрешни дни.
Тя извъртя главата си и зароби пръсти в лъскавата му черна коса. Той й пречеше да мисли, пречеше й да говори.
— Но ти ме взе против волята ми. И продължаваш да ме държиш против волята ми.
— Само защото те обичам, Рейчъл, съпруго моя.
— Защото ме обичаш? — тя хвана лицето му между дланите си и повдигна главата му, докато погледите им се преплетоха. — Досега не си ми говорил за обичта си към мене, Урагане. Говориш за мене, говориш на мене, като че ли съм твое притежание.
Той хвана ръката й и я притисна до голите си гърди, така че тя да почувства туптенето на кръвта в тялото му. Горящият поглед на черните му очи я държеше в захлас, когато поетичните думи се изплъзнаха от езика му.
— Ти наистина си притежание на сърцето ми, ки-ти-хи — притежание, от което не мога да се откажа. Веднъж загубих. Не мога да губя отново.
— Разкажи ми какво се случи — помоли тя. — Разкажи ми за жена ти, за да мога да те разбера.
Той поклати главата си отрицателно, а устните му отново докоснаха голата плът на гладкия й корем.
— Да говоря за нея ще ми донесе лош късмет. Искам да я забравя и да обичам само теб, Рейчъл. Искам да те любя така, както заслужаваш.
— Да, да — прошепна тя. Облегна се назад върху твърдата кора на дървото, а ръцете й го водеха към местата, които най-много копнееха за неговите целувки.
Танцуващия ураган я предизвикваше с грубата кожа на върховете на пръстите си и горещия, бърз връх на езика си, докато на Рейчъл повече не й стигаше въздух и искаше да се освободи. И едва тогава той се надигна.
Тя дръпна връзките на препаската му и в ръцете й остана парчето кожа. Захвърли я настрани и прокара ръка по стегнатия му корем. Викът, който се надигна в гърлото му, но не излезе от устните му, я развълнува. Бавно пръстите й се спуснаха към къдравите му, тъмни косъмчета и намериха онова, което търсеха. Танцуващия ураган пое дълбоко дъх, когато Рейчъл докосна нарасналия край на големия му член. Тя наблюдаваше как се променя изразът на лицето му — очите му се притвориха и той започна да диша тежко. Тя го целуна и той жадно й отвърна, омаян от ласките й.
Само след няколко докосвания той нежно отстрани ръката й.
— Недей повече, мила, иначе няма нищо да остане за теб.
— Няма значение — прошепна тя, като с езика си погали ухото му. — И ти направи достатъчно за мен.
Той поклати глава.
— Не. Твърде много те искам. Имам нужда да те чувствам, Рейчъл, съпруго моя.
Но вместо да я свали на земята, той я вдигна на ръце и с едно добре насочено поклащане на бедрата проникна в нея. Рейчъл извика от удоволствие, отметна глава назад и сграбчи раменете му, а ноктите й се впиха в гърба му. В един миг техният ритъм беше странен и неправилен, докато Рейчъл се нагласи към тази нова вълнуваща поза, но само след няколко движения тя, изглежда, намери своя начин. Притисна краката си около кръста на Танцуващия ураган — целуваше го, галеше го, движеше се под ръководството на дланите му, които бяха обхванали ханша й.
Силата на ръцете и раменете му я изуми, когато той я повдигна във въздуха и проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко с всяко следващо движение. Рейчъл чувстваше грубата кора на дървото по гърба си, но не изпитваше, никаква болка. Единствено се наслаждаваше на полюшкващото се движение и нетърпението, което ги караше да бързат.