— Кажи ми пак — Рейчъл шептеше на Ураган, а ръката й беше в неговата.
— Казах ти вече, Рейчъл, индианците лени ленапи не са като мохоките. Тук животът за теб ще бъде различен, ще видиш. Няма от какво да се страхуваш.
Те вървяха заедно с един висок, строен млад делауерски воин, Колхийк, и неговият абсолютно идентичен брат близнак, Кумхаак. Веднага след като се зазори, Танцуващия ураган, Рейчъл и Дори бяха попаднали на младите мъже. При вида на мохокския воин и двете жени с него те извадиха оръжията си, но Танцуващия ураган не помръдна ръцете си и им заговори на езика алгонк — техния роден език. Младият воин Колхийк отговори колебливо, с напрегнат глас, но подозренията му постепенно изчезнаха, докато Ураган говореше.
На езика на делауерите, на който го беше научила майка му като дете, Танцуващия ураган обясни на Колхийк и Кумхаак, че търси роднините на майка си. Оказа се, че; воините не само са чували за Шаакан — човекът на вятъра, и неговата жена, Хонгис Опаанг, която беше вожд на селището, — но и бяха от същото това селище. Очите на Ураган затанцуваха при мисълта, че неговите прародители, които не познаваше, са все още живи.
Сега двамата млади мъже придружаваха Танцуващия ураган Рейчъл и Дори към селището, като единият воин вървеше пред тях, а другият зад тях.
— Кажи ми, че ме обичаш все пак — шепнеше Рейчъл в ухото му.
Той въздъхна от раздразнение, но настроението му не беше потиснато. Пътуването от големите езера в страната на ирокезите до соления залив Чесапийк беше дълго и уморително. Той беше доволен, че най-сетне са стигнали до крайната си цел. Беше приятно да знаеш, че скоро, може би ще имаш дом, в който да отведеш жена си, дом… в който ще отгледаш синове и дъщери.
— Обичам те, Рейчъл. Обичам те, както луната обича звездите. Обичам те, както мракът обича светлината. Обичам те както…
Тя го смушка с лакът, смеейки се.
— Стига толкова поезия. Смущаваш ме с тези безсмислици. Дори изсумтя, бързайки по пътеката, цъкайки с език между зъбите.
— Вие двамата звучите като двойка влюбени — болни от любов — които непрекъснато си гукат. Лошо ми става, като ви слушам — гласът й беше груб и рязък, но тя се усмихваше и бързаше напред да не изостане.
Нищо не беше питала за примирието между Танцуващия ураган и Рейчъл, но не скри удовлетворението си от това, че в селището на лени ленапи отиваха тримата заедно. Тя започна да говори за деца и за това какви добри родители може да излязат от тях двамата.
Септемврийското слънце грееше точно над главите им, когато по-високият от двамата млади мъже сви ръце пред устата си и издаде остър птичи звук. Рейчъл не можа да определи точно птицата, която издава такъв звук, но знаеше, че е нещо познато. Веднага се чу същият звук, който прозвуча като ехо, и групата продължи напред.
Щом Танцуващия ураган, Рейчъл и Дори влязоха в добре охранявания делауерски лагер, часовите вече бяха разнесли мълвата за приближаването на необичайни посетители. Когато тримата непознати и техните придружители влязоха в лагера, обитателите на селището вече бързаха към тях.
Рейчъл веднага забеляза разликата между нейното пристигане тук в селището на лени ленапи и пристигането си в лагера на мохоките едва преди няколко месеца.
Индианците пак си говореха помежду си, но гласовете им отекваха с различни емоции. Те бяха любопитни, дори развълнувани, но нямаше никаква видима враждебност. Когато приближиха, техните лица не бяха белязани с намръщени физиономии, а мимиките им не издаваха страх или омраза.
Колхийк пристъпи напред и представи новодошлите, очевидно горд със своята находка, докато Кумхаак остана отзад, смутен от вниманието на всички.
Сред индианците се надигна приглушено ахване на изненада, когато Танцуващия ураган сведе очи в поздрав, след това повдигна глава, за да им обясни кой е той. Той каза на делауерите коя е майка му и че тя го изпраща. Въпреки че Танцуващия ураган е мохок и, следователно, враг на делауерите — те всички знаеха историята на отвличането на Плачеща жена преди толкова много години. Тъй като Танцуващия ураган беше детето на Плачеща жена, кой беше неговият баща — мохок или самият дявол — нямаше никакво значение.
След като представи Рейчъл и Дори и млъкна, настъпи момент, когато всички очи се устремиха към него и Рейчъл. Изглеждаше, като че ли всеки поотделно преценяваше неговия разказ. Тогава изведнъж индианците се завтекоха към тях с поздрави. Прегръщаха и целуваха и Ураган, и Рейчъл, като че ли бяха дълго загубени братя и сестри. Мъжете се потупваха по раменете, а жените хихикаха.
Рейчъл забеляза веднага, че точно както беше обещал Танцуващия ураган, мястото на жената в това селище изглеждаше много по-различно от това, което беше видяла при мохоките. Мъжете и жените се смесваха постоянно, вместо да се делят на едната страна — едните, а на другата — другите. Освен това, като че ли между мъжете и жените съществуваше много по-голяма привързаност — не сексуална близост, а приятелско, топло докосване. Рейчъл веднага забеляза няколко двойки на различна възраст. Също така забеляза, че някои мъже водеха със себе си деца, докато жените стояха със свободни ръце до тях и разговаряха. Един баща държеше малката си дъщеря през рамо — малкото момиченце се смееше и гласът й изпълваше сърцето на Рейчъл с надежда. Друг баща носеше едно спящо бебе на гърба си в носилка.