Освен това фактът, че бабата на Танцуващия ураган бе вожд на селището, поставяше лени ленапи в друга светлина в сравнение с мохоките. Докато сред мохоките жените нямаха право дори да присъстват на срещите на Съвета, тук жена ги ръководеше!
Настъпи голямо объркване, когато нетърпеливите индианци се опитаха всички да се запознаят едновременно. Рейчъл се отказа да помни кой беше. Като че ли всички бяха братовчеди на Танцуващия ураган. Някои, от делауерите й говореха на английски, докато други само се усмихваха и кимаха. Рейчъл беше увиснала усмихнато на ръката на Ураган — щастлива, че и той се усмихва.
След двадесет минути на запознавания към Танцуващия ураган се приближи един делауерски воин. Той го гледаше със странна смесица от почуда и фамилиарност.
— Танцуващия ураган е дошъл при нас — каза новодошлият на алгонк.
Танцуващия ураган кимна с уважение, но след това го погледна въпросително.
— Ти ме познаваш, приятелю, така ли? — заради Рейчъл той говореше на английски.
— Казвам се Туубан — английският му не беше гладък, защото от време на време преминаваше на езика на госта си, какъвто беше обичаят. — Аз те познавам и едновременно с това не те познавам — той се усмихна, като кръстоса ръцете си пред гърдите и продължаваше да гледа в Танцуващия ураган. — В продължение на две години дядо ми ми разказваше как от север ще дойде ураган, който ще спаси нашия народ.
— Не зная какво да кажа — каза внимателно Танцуващия ураган. — Страхувам се, че аз не съм човекът, когото търсите.
— А-а, ти си този човек — Туубан се усмихна. — Няма никакво съмнение в главата ми, нито пък ще има съмнение у дядо ми, веднага щом чуе гласа ти.
— Кой е дядо ти?
— Той е вятърът, Шаакан, който е и твой дядо. Моят баща и твоята майка са брат и сестра. Съжалявам, че баща ми не е тук да те посрещне както трябва, но той отиде до бялото селище Анаполис да търгува — той кимна по посока на вигвамите. — Изпратиха ме да те заведа при нашите прародители. Чакат те, но вече нямат търпение.
Танцуващия ураган кимна и се обърна към Рейчъл.
— Прародителите ми искат да отида в техния вигвам — в техния дом.
Рейчъл пусна ръката му.
— Тогава върви. Аз ще се справя.
Тя се огледа около себе си. Въпреки че някои си бяха отишли, за да се върнат към домакинските си задължения, все още имаше твърде много индианци, които стояха на групички, разговаряха и се смееха, като че ли бяха излезли на следобедна разходка.
— Нищо лошо няма да ми се случи сред тези хора.
— Няма — той хвана ръката й здраво в своята. — Трябва да дойдеш. Ако ще ме приемат в племето на майка ми, ти също трябва да бъдеш приета, като моя съпруга. Няма да отида там, където не те приемат.
Очите на Рейчъл светнаха от сълзите, които напираха. След като се бяха разбрали, че имат различно мнение по въпроса за Филаделфия, между тях нещата вървяха добре. С всеки изминал ден тя откриваше, че е все по-благодарна, че има до себе си Ураган — независимо какви бяха обстоятелствата, довели до това. Рейчъл стисна ръката му.
— Тогава отиваме заедно.
Танцуващия ураган кимна на Туубан и тръгнаха. Танцуващия ураган трябваше да се срещне с родителите на майка си, с които никога не се беше запознавал — жената, която беше вожд на селището и щеше да вземе окончателното решение, дали да го приемат и дали може да остане в селището или не, и мъжът, който беше обявил война на мохоките преди тридесет години.
Глава седемнадесета
Когато Рейчъл и Танцуващия ураган минаваха през лагера на лени ленапи, тя изучаваше новата обстановка. Селището слабо приличаше на селището на мохоките. Домовете, в които живееха делауерите, се наричаха вигвами и бяха предназначени за единични семейства, не за общински живот, както бяха много от общинските колиби на мохоките. Вигвамите представляваха кръгли постройки с овални покриви. Танцуващия ураган си спомни от разказите на майка си как в земята се забиват малки фиданки, върховете им се огъват и се завързват с увити тръстики или ленти от вътрешния слой на кората на липа. След това, през основната конструкция се вплитат по-малки клони. Вътрешните и външните стени се покриват с кора или царевична шума или трева. Черга от царевична шума покрива отвора на вратата за по-голяма самостоятелност, а в центъра има дупка, от която през покрива излиза дима от огнището. Тази дупка можеше да се покрива, когато вали.