Жилищата, освен това, бяха подредени различно, както забеляза Рейчъл. В селището на мохиките имаше строго определено устройство на лагера, в който ролята и мястото в йерархията на селището определяше и разположението на колибата. Тук, в селището на лени ленапи, като че ли нямаше друг критерий за безразборното подреждане на къщите, освен това, че образуваха нещо като окръжност, като всички врати гледаха на изток, а в центъра имаше ритуална сграда.
Туубан стигна до един вигвам, който изглеждаше като останалите, и спря. Рейчъл забеляза внезапно напрежение в докосването на Танцуващия ураган, когато той я хвана за ръката. Тя погали мускулестата му ръка.
— Ще се радват да те приемат — прошепна Рейчъл.
Танцуващия ураган погледна към отворената врата на вигвама.
— Мохоките са враговете на делауерите. Ние сме убивали техните воини, палили сме селата им, отвличали сме жените им. Баща ми, който също е мохок, отвлякъл дъщерята на Шаакан преди тридесет години. Той презира мохоките и проклина нашите деца. В сърцето му има силна омраза към народа от страната на кремъка — погледът му се обърна към лицето на Рейчъл. — Той може да пази в сърцето си омраза и към мен също.
— Глупости. Ти си забравил всичко, което си ми разказвал, съпруже. Тук, сред хората на лени ленапи, ти си дете на майка си. Тя нямаше никога да ти каже да дойдеш тук, ако не е била сигурна, че ще те приемат.
— Тя говореше на духа ми. Може би аз съм я разбрал погрешно.
Рейчъл не можа да не се усмихне. Тя разбираше лекото колебание в своя силен, уверен съпруг. Това му придаваше по-човешки образ, караше го да прилича на нея.
— Туубан казва, че дядо ти е знаел, че ще дойдеш. Каза, че той те очаквал. Хайде сега да отидем и да се запознаем с баба ти и дядо ти.
Танцуващия ураган пое много дълбоко дъх и след това се обърна към Туубан, който чакаше търпеливо, кимна и Туубан ги въведе вътре във вигвама.
Туубан не ги представи, а просто отстъпи настрани. Рейчъл стоеше редом с Танцуващия ураган, пръстите и бяха преплетени с неговите.
Шаакан от племето на делауерите седеше с кръстосани крака върху рогозка от царевична шума и дъвчеше доволно пръчка за барабан. Лицето му беше маса от сухи бръчки, а сребристосивата му коса падаше под кръста. Очите му бяха замрежените бели очи на слепец.
— Танцуващия в урагани! — засмя се Шаакан, като подхвърли една кост от пуйка във въздуха, а една възрастна жена скочи с кошница в ръка и хвана костта в кошницата.
Той изтри мазните си устни с парче плат, което тя набута в ръката му.
Хонгис Опаанг, мислеше си Рейчъл, Звездна светлина, бабата на Ураган — вожд на селището.
— Добър ти ден, велики Шаакан, вятър на клана на Костенурките, на лени ленапи. — Танцуващия ураган падна на колене и се поклони.
Рейчъл направи същото, като наведе глава и внимателно слушаше силния глас на Шаакан, който говореше на родния си език.
Старецът размаха пръст.
— Ела, ела и седни при мене, внуко мой. В моя вигвам няма формалности той потупа рогозката до себе си. — Ела седни и ми кажи коя е тази бяла жена, която мирише така. Предупреждавам те. Независимо какви лоши навици си придобил сред онези човекоядци, тук ще трябва да се откажеш от тях. Ние никога не вземаме пленници. Това носи нещастие.
Танцуващия ураган се изправи.
— Това е съпругата ми, Рейчъл, Шаакан. Тя идва с мен по своя собствена воля той каза това на алгонк, след това на английски, като че ли Рейчъл да потвърди истинността на думите му. Той взе ръката й и я повдигна така, че тя се изправи до него.
Шаакан като че ли се взираше в нея, въпреки че очевидно беше сляп.
— Има ли вече бебе?
— Не, Шаакан, но се надяваме Господ да ни дари скоро със синове и дъщери.
Той изръмжа.
— Стига толкова с това обръщение Шаакан това, Шаакан онова. Дълго те чакам, внуко мой — той се потупа по голите гърди, които бяха изненадващо мускулести и добре оформени за мъж на неговите години. — Наричай ме дядо!
— Простете ми тези думи, почитаеми Шаакан, но откъде знаете, че наистина съм ваш внук? Ние никога досега не сме се срещали. Майка ми е била отвлечена оттук преди повече от тридесет години. Бих могъл да съм самозванец.