Той издаде още един недоволен звук.
— Това е нещо, което човек разбира. Освен това, аз съм те виждал. Аз съм те виждал в сънищата си. Чух те, че идваш като ураган, който духа през нашата гора, целият сила и мощ.
— Груб си, Шаакан! — каза старата жена първо на алгонк, а след това на английски заради Рейчъл. — Стоя си тук като покорна съпруга и чакам да ме запознаеш с внука ми. Достатъчно търпеливо чаках вече! — тя пресече пометения под и обви тънките си ръце около Танцуващия ураган в силна прегръдка.
Рейчъл видя как сълзи помрачиха очите й, когато Танцуващия ураган отвърна на прегръдката й. Звездна светлина беше красива жена, въпреки бръчките на времето и снега в косите.
Шаакан измърмори.
— Затваряй си устата или ще те хвърля на мечките и ще си намеря младо момиче за съпруга.
Звездна светлина отстъпи назад и избърса очите си с опакото на ръката си, без да се срамува от сълзите си.
— Ти си затваряй старата уста! Какво младо момиче ще си вземеш, ти, с такова сбръчкано червейче като твоето?
Шаакан се изсмя, удряйки се по коляното.
— Но още си върши работата, нали, съпруго моя?
Звездна светлина заговори отново на английски, а гласът й беше закачлив.
— Горкичкият стар глупак. Не е наред в главата, не му обръщайте внимание какво бръщолеви, внуци мои.
— Тя говори на английски, защото си мисли, че аз не разбирам — каза Шаакан внимателно на английски. — Но трябва да съм пълен глупак да не науча езика на враговете си, нали, внуко?
— Винаги е добре да познаваш врага си — отговори Танцуващия ураган, развеселен от разправиите между баба си и дядо си.
Рейчъл се смееше, заедно с възрастната двойка и се радваше на веселия двубой между тях. Беше очевидно, че двамата са дълбоко привързани един към друг, дори след толкова години брак. Рейчъл непрекъснато си задаваше въпроса, дали и нейният брак с Ураган ще бъде някога толкова щастлив, след като изминат дълги години по пътеката на живота.
— Седнете, седнете, деца — настоя Звездна светлина, като подканяше Рейчъл и Танцуващия ураган да седнат на мястото, определено за почетни гости. — Седнете, а аз ще ви донеса нещо за ядене и пиене. Зная, че сте извървели дълъг път и в сърцето, и в душата.
Танцуващия ураган седна до дядо си, а Рейчъл седна до него. Старецът посегна и хвана ръката на Танцуващия ураган, като изглежда знаеше точно къде се намира, без да трябва да я вижда.
— Не трябваше никога да се съмнявам в сънищата си наяве, сине — каза той, а в гласа му личеше радостта. — Трябваше да съм сигурен, че ще дойдеш да ни спасиш.
— Щастлив съм, че дойдох, за да съм на ваша страна, дядо. Но се страхувам, че няма да мога да ви спася от злото, което се е появило на пътя ви, каквото и да е то — той извърна поглед. — Аз не успях да спася моя народ.
— Ха! Така е, защото твоят народ сме ние, а не онези диваци, които боядисват лицата си сини и се сношават с животни! — той потупа Танцуващия ураган по ръката. — Сега ми кажи как стана така, че дойде най-накрая при нас? — Очите на стария човек светеха ясно, въпреки че не виждаха.
Звездна светлина донесе на Рейчъл и Танцуващия ураган цяло угощение от пуйка, задушена царевица и сладки боровинки. Докато ядяха, той разказа на дядо си и баба си, как беше загубил благоволението на народа на своя баща и как се беше стигнало накрая до неговото изгонване.
Рейчъл беше изненадана, когато откри, че разбира много от това, което Танцуващия ураган разказваше на баба си и дядо си. Тя беше щастлива, че той беше посветил много време, докато пътуваха на юг, да я учи на езика на лени ленапи, защото изведнъж за Рейчъл се оказа много важно, че може да общува с околните. Ако тя и Танцуващия ураган бъдат приети сред лени ленапи, тя искаше да бъде наистина една от тях, а не просто гостенка. Стори и се странно, че тези непознати бяха толкова доволни от това, че се срещат с изгубения си родственик, който беше наполовина враг, само защото беше и половин лени ленапи. От друга страна, нямаше значение, че Рейчъл е бяла жена, отново враг. Тъй като тя беше съпруга на Танцуващия ураган, при условие, че тя заслужаваше честта, тя щеше да бъде приобщена в селището и никой нямаше никога да я нарича манаке икуиуа отново.
Разказът на Танцуващия ураган за неговия живот като мохок стигна най-сетне до своя край. Известно време във вигвама цареше пълно мълчание. Рейчъл почти чуваше какво става в главите на Звездна светлина и Шаакан и как обмислят току-що чутото.
Шаакан поиска лулата си и Звездна светлина скочи да му я донесе, като я запали между собствените си зъби с въглен от огнището пред самата врата на вигвама.