Шаакан дръпна няколко пъти от лулата си, преди да заговори. Някога Рейчъл щеше да загуби търпение от дългото мълчание, но Танцуващия ураган я беше научил колко е важно да обмисляш думите си. Като съпруга си и тя беше започнала да харесва спокойствието на мълчанието.
— Тъжно е, че толкова години си живял по този начин — в борба да бъдеш нещо, което никога не би могъл да постигнеш — каза Шаакан. — Как съжалявам, че отнеха дъщеря ми от ръцете ми! Как съжалявам, че си роден на място толкова далече оттук, където нравите са толкова различни от нашите — той засмука лулата си. — Но кой съм аз, та да кажа, че всичко това не е било част от големия план на живота? Казано е, че всяка дума се изговаря с някаква причина, всеки жест има своята цел. Понякога ни е трудно да си мислим, че упражняваме много малък контрол върху онова, което ни се случва. Трудно е да се примирим, че може би съдбата е тази, която управлява всеки момент, който изживяваме от мига на нашето раждане до нашата смърт… и дори след това.
Звездна светлина изсъска.
— Мисля, че стигат толкова философските разговори за днес, повелителю на вятъра. Нека да оставим внука ни да отведе жена си и да си починат. И утре е ден да си говорите и след това ще има още много други дни.
— Но имам много неща за обсъждане с Танцуващия ураган! — Шаакан поклати лулата си към жена си. — На мене не ми изглежда уморен!
Звездна светлина завъртя очите си и постави нежно ръка върху рамото на Шаакан.
— Аз се опитвах много деликатно да ти подскажа, съпруже мой, че е време за твоята дрямка.
Рейчъл се засмя и стана от рогозката от царевична шума, на която беше седяла целия следобед.
— Не зная за вас, Шаакан…
— Наричай ме дядо. Меденият ти млад гласец е музика за моите уши.
— Дядо, тогава — тя кимна с глава. — Аз съм много уморена, дори ако ти не си. Бих искала да си дремна.
— Туубан ще се погрижи да ви отведе във вигвама за гости. Вземи мъжа си и върви, а аз ще ви видя по-късно довечера. От това, което чувам отвън, се досещам, че довечера ни чакат големи празненства.
Танцуващия ураган се изправи.
— Искам да ти благодаря, дядо, за това, че ме прие така лесно. Аз…
— Достатъчно, Урагане. Ще накараш възрастния човек да се разплаче от радост и да се почувства неудобно. Какъв човек трябва да съм, за да не приема сина на единствената си дъщеря като собствен син?
— Но след това, което ти е направил баща ми, отнемайки ти майка ми, не бих могъл да те виня, велики Шаакан, дори ако не бе пожелал да признаеш опетнената ми кръв.
— Опетнена ли? Ха! Ти си нашият късмет, трябва да кажа, сине. И ще си много полезен в следващите месеци. Ти си изпратен тук неслучайно. Пророчествата винаги се сбъдват, макар и след време.
— Ти говориш за това пророчество, но не казваш защо съм изпратен при тебе, дядо. Кажи ми, за да знам какво трябва да направя.
Шаакан отпрати Танцуващия ураган с ръка.
— Всичко с времето си. Сега вземи съпругата си и ме оставете да положа старото си безполезно тяло за, малко почивка, за да мога довечера да се присъединя към пиршествата.
— Но, дядо…
Рейчъл дръпна Танцуващия ураган за ръката.
— Чу какво каза дядо, всичко с времето си — каза тя нежно.
Звездна светлина намигна на Рейчъл и отдръпна платнището от вратата, за да могат Рейчъл и Танцуващия ураган да излязат навън в загасващите сенки на следобеда.
— Какво ще правят тези мъже без жените си? — подразни тя мъжа си.
— Къде е възглавницата ми, съпруго моя? — Шаакан се оплакваше, докато се протягаше да заспи. — Престани да си въртиш езика и ела да изпълниш молбата ми като добра съпруга.
Звездна светлина се усмихна на Рейчъл и пусна еленовата кожа да падне след нея и Танцуващия ураган.
— Идвам, идвам!
Рейчъл положи бузата си върху мускулестото рамо на Танцуващия ураган.
— Харесват ми — прошепна тя. — Тук е почти като у дома, дори по-хубаво.
Той отмести един кичур коса, който се беше измъкнал от плитката й.
— Животът е хубав, нали?
Тя се повдигна на пръсти и го целуна.
— Да, животът е хубав.
Туубан застана до вратата на вигвама на Шаакан, обърна се дискретно настрани и остави двойката да се почувства насаме. След това заговори.
— Хайде да ви заведа до вашия вигвам. Вече е приготвен за вас.
— А Дори? Моята приятелка Дори?
— Тя е добре. Моята братовчедка, Весела роса, е вдовица. Тя покани Дори да живее в нейния дом, за да можете вие с Танцуващия ураган да сте сами. Не е редно мъжът и жената да делят семейното щастие с други хора.
— Сигурен ли си, че тя се чувства добре?
— Мога да ви заведа при нея, ако искате — воинът посочи през лагера. — За последен път я видях, когато заедно с Весела роса отиваха да съберат мед от кошерите.