— Ммм, всичко това звучи чудесно, но аз имах нещо друго предвид. Нещо по-интимно. Съпружеско задължение, ако щеш — тя прокара с целувки пътя си до твърдите мускули на гърдите му, устните й намериха върха на неговото зърно. Когато го пое между зъбите си и започна леко да го тегли, той нададе стонове на удоволствие.
— О, Рейчъл, съпруго моя. Обещавам ти, че ще бъдем щастливи заедно, аз и ти, в тази нова земя — той я издърпа в скута си, като я целуваше. — И ти обещавам, че ще имаме много деца, които ще обичаме и които ще ни обичат — добави той близо до устните й.
Тя развърза долната си риза, като освободи гърдите си така, че да може да ги притисне до неговите.
— Искаш ли да имаш дете от мен?
— Всеки мъж иска това от жената, която обича.
— Ако имам дете, ти знаеш, че никога няма да го оставя. Никога няма да оставя и теб. За това ли искаш дете от мен?
Той махна косата й назад.
— Не! — отговори той твърдо. — Искам дете, което да обичам както обичам теб. А ти не искаш ли едно индианче да люлееш в ръцете си?
Тя кимна нежно с глава.
— Искам, Урагане. Детето ще направи живота ни пълен, нали?
Палецът му погали зърното на гърдата и, докато устните му търсеха нейните.
— Животът никога не е пълен, докато не издишаш последния си дъх. Но наистина, един син или дъщеря ще накарат сърцето ми да пее.
Заключени в прегръдка, те се въргаляха из постелята, крайниците им бяха преплетени. Танцуващия ураган махна дрехите й, така че голите им тела се сляха. Тя почувства тръпка на щастие, каквато досега не беше изпитвала. Твърде хубаво — за да е истина, в главата й ехтяха нейните собствени думи.
Глава осемнадесета
Когато есента нахлу в Чесапийк с бушуващи ветрове и ниски температури, листата паднаха от дърветата. С помощта на Звездна светлина и другите жени в лагера на лени ленапи Рейчъл събираше храна за предстоящата дълга и студена зима — нещо обичайно за сезона на реколтата. Тя беше толкова погълната от новите си задължения и положение в селището, че дните и седмиците се изнизваха като скъпоценни зърна между пръстите й.
Една до друга жените се трудеха в добре гледаните си летни градинки, за да успеят да съберат „трите сестри“ — царевицата, тиквата и лещата. Жените в селището с голяма желание помагаха на новобрачните да нагласят домакинството си и засипваха Рейчъл с кошници с пресни зеленчуци и билки, отглеждани с любов през цялото лято. Търпеливо й показваха как трябва да се запази всяко нещо и след това да го складира така, че да осигури храна на мъжа си за през цялата зима. Те работеха неуморно до нея, напътстваха я, смееха се с нея, запознаваха я с навиците на лени ленапи.
Жените не само се грижеха за градината, но освен това ходеха за риба и събираха миди редом с мъжете си. Това, което уловяха по бреговете на големия залив Чесапийк и реката Метуксик, се опушваше и след това се складираше във вигвамите на дълги нанизи. Жените и децата събираха мед и го поставяха в съдове, запечатани с восък. Извън вигвамите се изкопаваха ями, облицовани със сухи листа, които запълваха с плодове и зеленчуци, които след това заравяха, за да запазят ценните хранителни запаси от замръзване през зимата. Това беше време, когато всички в селището на лени ленапи бяха заети, но доволни — мъжете ходеха на лов и се грижеха за децата, а жените се приготвяха за зимата.
Рейчъл беше много щастлива от новия свят, в който тя и Танцуващия ураган бяха прокудени. Всичко беше много по-хубаво, отколкото някога си беше мечтала. През целия си живот тя беше изпитвала някакво странно чувство на отчужденост от света около себе си, а сега изведнъж се почувства като че ли се намира в центъра на вселената, за първи път в живота си имаше усещането, че принадлежи някъде.
Беше й приятна компанията на другите жени от селището, но търсеше и вниманието на съпруга си. Те ходеха заедно за риба. Гмуркаха се в залива, за да събират стриди. Той правеше кошници от тръстиките по брега на реката, в която тя складираше храната. Той сядаше срещу нея, от другата страна на огнището, и започваше да свири за нея на флейтата си. Плуваха заедно в студената вода и правеха любов на брега под лунната светлина.
Когато седмиците се превърнаха в месеци, Рейчъл забеляза, че Ураган леко се е променил. Той стана по-спокоен, по-малко напрегнат, по-малко замислен. Шаакан започна да обучава внука си за почетната роля на шаман на селището и Танцуващия ураган се справяше блестящо под строгия надзор на дядо си.
Независимо че Шаакан настояваше Танцуващия ураган да започне обучението си веднага, старецът така и продължи да бъде уклончив относно целта на пристигането на Ураган в селището.