Другата жена се засмя.
Те завързаха Рейчъл за един стълб с друга жена — точно срещу Гифърд. Извиха ръцете и зад гърба, наслаждавайки се на нейните викове от болка. След това забързаха китките й една за друга и я оставиха.
За момент Рейчъл остана свита на земята, вцепенена от ужас. Никога през живота си не се беше чувствала толкова самотна, толкова изплашена. Можеше да чуе равномерното дишане на жената, завързана зад нея. На слабата лунна светлина различаваше контурите на тежко отпуснатото тяло на Гифърд.
— Гифърд — прошепна тя.
— Рейчъл… Рейчъл, обич моя…
— Гифърд, какво ще правим сега?
— Не зная — прошепна той в отговор. След това последва пауза и продължи. — Рейчъл, жаден съм.
— Казах ти, трябваше да пиеш там, на последното поточе.
— Поточе? — той се засмя раздразнено. — Това не беше нищо друго, освен бавно течащ отходен канал!
— Това беше вода, Гифърд.
Той изсумтя с презрение и след това отново замлъкна.
Рейчъл пое дълбоко въздух и повдигна брадичката си, за да погледа звездите. Нейната баба винаги й беше казвала, че животът е съдба. В деня, в който се родиш, казваше тя, животът ти се предопределя като на карта от рождението до смъртта. Тя казваше, че всичко е записано на звездите. Рейчъл се чудеше, докато се взираше в блещукащите светли точици, дали й беше писано да умре на двадесет и две години.
Танцуващия ураган се вмъкна в къщата на Счупения рог и застана на входа. Чайка, втората съпруга на Счупения рог, му сервираше ястие от печено еленско месо и подсладени с мед пшенични питки с единствената си здрава ръка. Другата — чукан непотребна плът — стоеше отпусната на хълбока й. Хубава жена бе заета да слага децата на мъжа си, родени от Чайка, да спят на местата им в дъното на къщата. Като видяха Танцуващия ураган, Чайка и Хубава жена сведоха очи, както подобава, като се стараеха да не срещат погледите си с по-високопоставения мъж.
— Урагане — изсумтя Счупения рог, като натъпка едно цяло квадратно парче от царевичните питки в устата си.
— Братко… — това беше обвинение.
Счупения рог вдигна поглед раздразнено:
— Седни, седни — каза той на английски. — Моята жена ще ти донесе храна.
Танцуващия ураган стопи близостта между него и брат му с кратко махване на бронзовата си ръка.
— Не искам никаква храна.
— Тогава поне не бъди груб — продължи Счупения рог на английски, въпреки че брат му говореше на родния им език, както беше прието. — Седни, докато се храня — той се обърна към втората си съпруга.
Чайка бързо остави дървения поднос с храна в краката на съпруга си и се оттегли заднешком, покрай Танцуващия ураган. След това излезе от вигвама, оставяйки мъжете насаме.
Танцуващия ураган приседна пред малкия огън в средата, който хвърляше мека светлина. Нажежените въглени проблясваха тайнствено и осветяваха двамата братя, двамата врагове.
— Довел си още пленници…
Счупения рог се ухили, посягайки за още едно голямо парче еленско месо.
— Хубава бяла кучка, нали? Гарваново крило ми предложи много за нея, но мисля да я задържа за себе си.
— Имаш вече четири съпруги. Ти си алчен човек.
Счупения рог сграбчи с мазната си ръка издутото парче плат, покриващо слабините му.
— Нуждите са ми големи — той се засмя на собствената си шега, облизвайки мазните си пръсти. — Ти самият трябва да си вземеш съпруга, даже две, и тогава ще разбереш нуждите на истинския мъж.
Танцуващия ураган се намръщи.
— Трябва да я пуснеш да си ходи!
Счупения рог вдигна поглед с любопитство.
— Нея?
— Всички, разбира се — отговори Танцуващия ураган, без да се смути.
Дълбоко в себе си се зачуди защо беше казал „да я пуснеш“… Имаше предвид жената, разбира се, смелата жена, която се беше изправила срещу мохоките, макар че те можеха съвсем лесно да я заколят с един удар на ножа.
— Няма да ги освободя, французите предлагат пушки и уиски за жените. От този бизнес се печели.
— А мъжа? Защо го доведе? Французите не плащат за мъжете.
Счупения рог повдигна рамене.
— За разнообразие. Освен това — вдигна той пръст. — Рувил все още плаща за руси скалпове с или без топки.
— Гади ми се от тебе, братко.
Счупения рог хвърли на земята дървения поднос.
— И на мен от теб! Ти си срам за баща ни с твоите женски нрави!
— Всички ни ще затриеш с проблемите, които създаваш, и войните, които водиш — Танцуващия ураган вдигна ръка. — Мохоките ще умрат, шестте народа ще изчезнат. Виждам това в буреносните облаци.
Брат му се изплю в огнището.
— Не виждаш нищо друго, освен това, което искаш да видиш — той се потупа по голите гърди. — Забравяш, че аз също така съм син на шамана, а аз виждам победа. Аз виждам английската кръв да се стича червена по тази земя, докато те не изчезнат.