— Знаеш, че ти си единственият. В този момент точно си мислех колко съм щастлива.
— Приготвянето на царевичната каша ли те прави толкова щастлива? Значи ти си жена, която човек лесно може да направи щастлива — продължи да се шегува той, докато вземаше от ръцете й хавана и започна той самият да стрива царевичните зърна. Смехът й го накара да се усмихне, докато наблюдаваше как избърсва ръцете си от царевицата.
— Радвам се, че тук ти харесва — промърмори той.
Тя прибави още царевични кочани в съда.
— А ти, съпруже мой? — попита го тя замислено. — На тебе харесва ли ти?
Той се замисли за момент, преди да отговори. Погледът му се премести към кичура коса, който се вееше на стълба пред вигвама.
— Понякога ми липсва моето селище. Липсва ми мъжът, който бях като мохок — той се подсмихна. — Като лени ленапи имам повече работа и отговорност — той я погледна. — Мисля, че може би миналото ми липсва само по навик.
— Тук ще бъдеш шаман. Това е нещо, което винаги си искал. Ти самият си ми казвал, че брат ти никога нямаше да позволи да станеш шаман в твоето селище сред мохоките.
Лицето му като че ли потъмня при споменаването на Счупения рог и Рейчъл съжали, че е заговорила за него. Тя видя как той отново погледна към черната опашка, която се вееше на вятъра високо над главите им. Тя нямаше никакво желание да извиква лошите спомени, с които той, изглежда, се справяше така добре.
— Не искам да се върна, но се питам как ли е семейството ми? Сърцето ме заболява, като си помисля, че са обречени, а аз не съм в състояние да им помогна.
— Ние всички правим своя избор в този живот, Урагане — тя взе от ръката му чукалото и го остави настрани. Притисна устните си до дланта му. — Те избраха своя път, като те прокудиха, защото не искаха да се вслушат в онова, което имаше да им кажеш. Те до един избраха да последват Счупения рог. Каквото и да се случи с тях, отговорността е тяхна, а не твоя.
— Шаакан говори по същия начин. Той ми казва, че трябва да се примиря, че брат ми е злото. Той ми стори голямо зло. По-голямо зло от това, което един човек може да прави на друг, да не говорим пък, че сме от една плът — Танцуващия ураган продължаваше да гледа в нея, но очите му не я Виждаха. — Чудя се, дали ако дойде при мен сега, бих могъл да му простя?
— Ако можеш, значи си по-добър човек от мене.
Той потупа ръката й и отхвърли мислите за Счупения рог.
— Вярно е, че загубих един живот, но спечелих друг. Сега имам други отговорности, нали, съпруго моя?
— Да, така е — тя се усмихна. — И се надявам, че ще имаш все повече. Надявам се, че ще те даря с дете. Може би дори с много деца.
Сега беше негов ред да й целуне ръката.
— Много се тревожиш за индианчетата. Казах ти много отдавна, че чух детски смях, примесен с твоя. Нашият Бог скоро ще ни дари с дете.
— Ами ако нямаме деца? — тя се замисли за момент, след това повдигна глава и впери поглед право в изпълнените му с любов черни очи. — Казвал си ми, че отец Дрейк ти е чел от Библията. Казвал ли ти е коя е Рахил в Стария завет?
— Да, съпругата на Яков.
— Точно така — против волята й, очите й се напълниха със сълзи и тя извърна поглед. — И тя не е могла да има деца.
Той протегна ръка да я погали по бузата и обърна главата и към него.
— Не плачи, съпруго моя, която обичам повече от луната и звездите. Ще си имаме дете, което ще бъде наше — той хвана една сълза в пръстите си. — Обещавам ти. Нека сега да ти разкажа защо ме спря Вчерашния гръм.
Тя подсмърчаше, но каза:
— Защо?
— Защото поиска разрешение от мен да ухажва Дори, тъй като тя няма нито баща, нито семейство.
— Иска да се ожени за нея! — тя се засмя и избърса сълзите си с опакото на ръката си. — Сериозно ли говореше? Какво точно ти каза?
Той сви рамене.
— Дадох му позволение да я ухажва.
— Не му ли каза, че Мъжа сянка вече ти поиска такова разрешение?
— Казах му, но той каза, че това не го интересува в селището жените са малко и той каза, че ще завоюва твоята приятелка.
— Но тя е толкова по-стара от Вчерашния гръм!
— Той каза, че това няма значение. Тя все още е на възраст, когато може да му роди синове и дъщери.
Рейчъл погледна към мястото, където стоеше Дори с кофа за вода в ръка и разговаряше с Вчерашния гръм.
Вятърът донесе смеха й. Трудно беше да повярва, че някой мъж, да не говорим за цели двама, ще проявят интерес към Дори, с нейната остра, късо подстригана, рижава коса и късо заоблено тяло. Но Рейчъл беше щастлива, че някой я е оценил като добър човек.
Рейчъл и Танцуващия ураган наблюдаваха за момент разговора на Дори и Вчерашния гръм, след което Рейчъл заговори с развеселен тон.