— Ще бъде интересно да видим кого ще избере.
— Наистина! — Танцуващия ураган се изправи и й подаде ръка. — Време е да оставиш работата и да се преоблечеш. Забравяш, че довечера е големият празник на царевичната реколта. Другите жени вече решат косите си и обличат официалните си дрехи.
— Не съм забравила, но просто исках да привърша с тази кошница — тя се изправи и обви ръцете си около шията му. — Мислех си да облека бялата еленова рокля, която ми даде Звездна светлина. Тя каза, че е много стара, но е красива.
— Красотата идва от жената, която я носи — не от роклята, която покрива тялото — той се гушна във врата й и прошепна. — Ела вътре и аз ще ти помогна да се облечеш за празника.
Дрезгавите нотки в гласа му я накараха да потръпне от удоволствието, което се разля по цялото й тяло.
— Искаш да ми помогнеш да се облека ли? Не си ми от голяма полза, когато се обличам, съпруже мой, но за сметка на това много ми харесва как ме събличаш.
— Ако искаш да имаме бебе, Рейчъл, трябва да работим за него — той леко я повдигна на ръце, без да обръща внимание, дали някой ги гледа. Индианците, които минаваха покрай вигвама, учтиво обръщаха очи на другата страна.
— Искам да те заведа вътре и да ти покажа как се правят бебета — прошепна Танцуващия ураган предизвикателно.
Тя положи глава на гърдите му, смеейки се, докато то хлътна във вигвама.
— Урагане! Сега всички разбраха какво правиш… какво правим. Приличаме на семейство зайци.
— А защо мислиш, мила Рейчъл, гората е пълна с толкова много зайци?
Тя се изплъзна от ръцете му, докосна с мокасините си чистите рогозки на пода на вигвама и уви ръце около шията му.
— Ще закъснеем за празненството.
Тя докосна долната му устна е върха на езика си.
— И какво като закъснеем?
— Но шаманът трябва да присъства на откриването на празника.
— Аз не съм шаман. Дядо ми може да открие церемонията — той плъзна ръка между връзките на блузата й и погали с твърдите си пръсти гърдите й. — Един мъж не може да бъде обвинен за това, че изпълнява съпружеските си задължения.
Рейчъл въздъхна и затвори очи, като вкусваше приятното докосване на пръстите му върху гърдите си.
— Обещай ми нещо, Урагане.
Той я целуна по шията.
— Стига да е по силите ми…
— Обещай ми, че ще бъда винаги твоя съпруга. Обещай ми, че нищо няма да застане между нас. Обещай ми, че всичко ще продължи като сега.
— Нищо не може да разруши нашия съюз, мила Рейчъл — той отметна копринената коса, която падаше върху лицето й, за да може да вижда небесносините й очи. — Нищо!
Те се целунаха страстно. Първоначално целувката им беше мека и нежна, но след това устните им се впиха жадно и забравиха всичко друго, освен бурното желание един към друг. Ураган повдигна Рейчъл в ръцете си и я повали на постелята, а езиците им се съединиха в танца на любовта, докато тя развързваше препаската му.
Когато пръстите й се увериха в силата на неговото желание, той започна да й шепне думи, които я подканяха. Наслаждавайки се на силата, която упражняваше върху него, тя се надигна, възсядайки тялото му така, че да може да я наблюдава докато се съблича.
По тялото й се разнесоха тръпки на сладостно очакване, като виждаше как тъмните му светнали очи поглъщат всяка извивка на голото й тяло. Тя бавно се събличаше и искаше да удължи еротичното очакване колкото се може повече. Когато захвърли кожената си пола и блуза, тя се изтегна върху него, а плътта й беше гореща, когато мъжкото му копие се допря до вътрешната част на бедрата й.
Устните им се срещнаха в силна изнурителна целувка, която ги остави без дъх, но изпълнени, с още желание. Рейчъл се наведе над Ураган и прокара ръцете си в гъстата му черна коса, а очите й се опияняваха от тъмните му очи, замъглени от страст.
— Сега ли? — прошепна тя и раздвижи бедрата си срещу неговите в бавен, чувствен любовен танц. — Искаш ли сега?
— Да, ки-хи-ти. Обичай ме сега.
Рейчъл повдигна бедрата си, а очите й продължаваха да се впиват в неговите, докато се навеждаше да го поеме.
Танцуващия ураган стенеше със затворени очи и се опитваше да се овладее. След миг Рейчъл започна да се движи бавно и ритмично. Възлестите му ръце я стискаха и отпускаха и той я ръководеше с тях.
Вън от уютния вигвам кухите барабани започнаха да бият, приканвайки жителите да се включат в танца на Благодарността. Но звукът на барабаните и дрънкалките от кухи кратуни се загуби сред страстните вопли на Рейчъл и Ураган, които за пореден път изпитаха вълшебството във взаимната си прегръдка.