Счупения рог се беше навел над огнището пред къщата, а около раменете си за по-топло беше увил воняща меча кожа. Огънят пращеше и пукаше, а мокрите дърва излъчваха малко топлина.
Той се загърна още повече с кожата около раменете си, извади измежду зъбите си едно парче хрущял и продължи да го дъвче. Пръстите му преминаха по обезобразеното от едра шарка лице и той изруга мръснишки.
Зимата беше дошла рано тази година — още един лош късмет в дългата редица от нещастни събития. Откакто Танцуващия ураган беше заминал на юг с бялата си съпруга и скалпа на Счупения рог, селището на мохоките бе сполетяно от редица злини. Сушата беше оставила на жените малко реколта и те трябваше да оберат за зимата малкото лехи с царевица и фасул, които бяха засадили. Не им беше провървяло и в риболова и лова.
Един смел мохок беше предположил, че може би са изтребили вече целия дивеч в района около селището. В края на краищата бяха минали години, откакто се бяха заселили тук, а според обичая трябваше да се местят всяка година, за да не изтребват целия дивеч или цялата риба на едно място. Счупения рог го беше ударил право през лицето с приклада на пушката си и му бе счупил челюстта за наказание, че намеква за вината на Счупения рог за това, че сега бяха гладни.
След това дойде болестта. Счупения рог и неговите хора бяха пътували далече на изток, за да нападнат малко селце на бели заселници. Бяха откраднали хубави коне няколко оловни съдини, голям товар с брашно, захар и осолено месо и цяла камара топли вълнени одеяла. Именно с тези одеяла беше пренесена едрата шарка. Увлечени в нападението, кръвожадните мохокски войни не бяха забелязали, че много от белите заселници бяха болни.
Една седмица след това жителите на мохикското селище започнаха да се разболяват. Първи умряха старите хора. Полския славей и Два юмрука живяха по-малко от пет дни. Счупения рог сам се провъзгласи едновременно за вожд и шаман на селището.
След това треската и мокрите рани започнаха да отнемат живота на жените и децата, и най-накрая на младите мъже. Малцината, които оживяха, като Счупения рог, бяха ужасно обезобразени.
Когато най-сетне снегът отвя ужасния мор от селището, беше станало вече твърде късно да се ходи далече за дивеч. Сега малкото останали жители на селището живееха от месото на кучетата си и онова, което беше останало от откраднатите провизии. Жените започнаха да оплакват загубеното, а мъжете започнаха са си шушукат зад гърба на Счупения рог и съжаляваха, че не са послушали Танцуващия ураган.
Счупения рог хвърли една пръчка в огъня и погледна да види дали Два гарвана идва към него. Счупения рог изсумтя, а приятелят му клекна до огъня. Очевидно имаше да му каже нещо, но се бавеше.
— Говори се да се присъединим към сенеките, от другата страна на реката.
— Сенеките! — Счупения рог изруга и се изплю в огъня. — Тези кучета.
— Но кучетата имат храна. Ние сме не повече от двадесет, братко. Те ще ни приемат. Ще ни спасят от смъртта.
— Ти си предател! Всички сте предатели. Всички си мислите, че аз съм виновен нали?
— Всички грешки лежат в нас самите — отговори той меко на ирокезки. — Не трябваше да позволяваме жените да мързелуват и да не се грижат за градините. Трябваше да ловуваме цяло лято и през есента да приготвим храната за зимата, вместо да нападаме села. Ако бяхме успели да нахраним болните си деца, те можеха да оживеят — той грабна една дълга пръчка, и разрови горящите цепеници в огъня. — Никого не можем да обвиняваме за нашата разруха, освен самите себе си.
— Не, не братко, грешиш — Счупения рог се обърна бавно, тъй като струпейните язви в ставите му затрудняваха движенията му. — За всичко това е виновен Танцуващия ураган. Той ми отмъкна скалпа и с него щастието ми. Ако си имах скалпа, щях да поведа нашия народ към големи победи. Все още бих могъл… стига да можех да си го получа обратно.
Два гарвана дръпна върху ушите си раздърпаната си шапка от воден плъх.
— Забравяш, че Танцуващия ураган е мъртъв.
Счупения рог погледна през мъждукащия огън и върху белязаното му лице се изписа подигравателна усмивка.
— Той не е мъртъв, глупако, само е заминал.
— Видях го как изчезва в пушека от магията на шаман.
Счупения рог направи злорада физиономия и втренчи поглед отново в светлината на огъня.
— Видях го как заминава.
Кръвясалите очи на Два гарвана се облещиха.
— Видял си духа му?
— Видях него. Него и бялата му курва. Видях ги как минават през селището и се запътват на юг — тъмните му очи проблесна странен пламък. — Майка ми ги видя също така. Тя им говори. Мисля, че знам къде е отишъл, но майка ми трябва да ми каже.