От един вигвам се чу детски смях и две дечица със закръглени личица се появиха, подскачайки в снега. Като че ли всички се чувстваха точно както Рейчъл и Танцуващия ураган. Жителите на селището започнаха да се измъкват от защитените покои на своите вигвами в острия сутрешен въздух, облечени в кожени палта с качулки и ботуши до коленете от видра.
Танцуващия ураган загреба шепа сняг и я направи на топка. Преди Рейчъл да успее да се възпротиви, той я хвърли към нея и я удари точно в гърдите. Снежната топка се разби в нея и я посипа със студен, хапещ сняг.
Тя изплю бързо снега, поразена от студа, но започна да се смее, когато той се скри зад техния вигвам.
— Добре, добре! — извика тя, като напълни шепите си със, сняг. — Войната е обявена, мили мой! Не очаквай никаква милост!
Една снежна топка изхвърча иззад прикритието на дървения вигвам, но тя успя да отбегне удара. Когато зърна черната му коса, тя хвърли своята топка с всички сили и беше възнаградена с неговото мърморене, когато го удари в тила.
Рейчъл се заливаше от смях и се наведе отново да напълни ръцете си със сняг. Точно когато се изправяше, Танцуващия ураган изскочи някъде зад вигвама и я бомбардира с няколко снежни топки.
Рейчъл пищеше радостно и хвърли още две топки. За нейно огромно удоволствие и двете удариха целта си, като го посипаха със снежен прах.
Той пак хлътна зад прикритието на вигвама, а Рейчъл взе още сняг.
— Страхливец! — извика тя.
Зад гърба си чуваше смеховете на другите обитатели на селището, млади и стари, които също се замеряха радостно със сняг.
Рейчъл започна да дебне Танцуващия ураган, а в лявата си ръка беше скрила няколко топки.
— Хайде, Ти-който-танцуваш-в-снежните-урагани — подмамваше го тя с най-сладкия си глас. — Излизай, където и да си!
Когато не получи никакъв отговор, тя профуча покрай ъгъла на вигвама и в ръкавиците си стискаше снежна топка, готова за нападение. За нейна изненада, той не беше там. Тя разгледа стъпките му в снега и дяволито се усмихна. В снега дори аматьор като Рейчъл можеше да проследи къде е отишъл някой!
Хихикайки доволно на себе си, тя леко се приведе и започна да върви по неговите следи. Зави зад техния вигвам, мина покрай следващия, след това още един, след това под едно дърво… Изведнъж Рейчъл се изправи и погледна зад себе си. Следите внезапно свършваха.
Тя се огледа. Наоколо нямаше никаква следа от него. Той беше изчезнал! Точно тази нощ Танцуващия ураган и беше разказвал за един известен шаман, който можел да прави себе си действително невидим с едно изпускане на зелен пушек. Рейчъл беше заявила, че това са пълни безсмислици, но сега изведнъж се запита, дали пък не беше истина.
— Урагане? — тя се наведе да погледне зад дървото. Нямаше го и там. Тя се загледа в центъра на площада, където един от мъжете дърпаше двете си деца с плоска кожена шейна. Тя отпусна ръката си до тялото, като продължаваше да държи снежните топки. — Много смешно, хайде показвай се вече, къде си? — извика Рейчъл.
Отгоре се чу някакъв съвсем лек шум, но докато успее да погледне, за части от секундата Танцуващия ураган изхвърча от дървото, събаряйки Рейчъл на земята. Тя нададе вик на изненада, когато тялото му се блъсна в нейното и двамата паднаха с главите напред в ледения сняг.
— Урагане! — тя се смееше, докато се опитваше да извади лицето си от снега. — Студено ми е! Извади ме оттук!
Той се търкулна по гръб и я издърпа върху себе си. Размаха бронзовия си пръст пред лицето й.
— Трябва да си по-предпазлива. Ако бях планински лъв, прекрасна Рейчъл, тази вечер щях да вечерям с теб.
Тя се наведе над гърдите му, надничайки в бистрите му черни очи.
— Ако беше планински лъв — каза тя хитро, — нямаше да те преследвам със снежни топки!
Той отметна главата си назад и започна да се смее, като легна в снега. Рейчъл се изтегна върху него и се наведе да целуне студените му устни.
— Обичам те, моя Рейчъл промърмори той, вперил поглед в нея.
— И аз те обичам — отговори тя, след това отмести погледа си. — Съжалявам, че те разочаровах, като не мога да имам деца.
Той седна в снега и усмивката изчезна от лицето му.
— Не си ме разочаровала — той сграбчи ръцете й и я принуди да го погледне. — Казах ти, че с или без деца аз ще те обичам и ти винаги ще бъдеш моя жена — той изтръска снега от миглите й. — Освен това, минали са само няколко месеца. Баба ми ти обясни, че децата се правят само в определени дни на луната. Трябва да се научиш да бъдеш по-търпелива, Рейчъл!
Тя стисна здраво устни и разбра, че той е прав, но някак си думите му не я утешиха. Толкова отчаяно искаше да носи в утробата си неговото дете. Като че ли това събитие щеше съвсем да подпечата споразумението на техния брак. Ако забременее, тя знаеше, че никога няма да се върне във Филаделфия. Ако имаше дете от него, тя щеше да стане истинска лени ленапи.