Танцуващия ураган се изправи, вдигна и Рейчъл на крака и изтръска снега от мекото й заешко палто.
— Сега ме целуни и ме остави да си върша мъжката работа. Имаме нужда от прясно месо, като другите. Мисля, че днес ще бъде хубав ден за лов. Много от божите твари са излезли да търсят храна, след като валя толкова силен сняг.
Рейчъл звучно го целуна и изтупа снега от зимното му палто.
— Върви тогава и се върни с някой елен. Много обичам прясно еленско месо.
— Рейчъл! — отдалече извика Дори.
Рейчъл погледна през рамото на Танцуващия ураган и махна с ръка.
Дори се приближи до двойката, а бузите й бяха станали розови от студа, от устата й излизаше пара в утринния въздух. Тя беше облечена с огромно кожено палто на кръпки от заек и катерица, а на главата си носеше мека шапка от лисица, подарък от един от нейните обожатели.
— Добро утро! — възкликна тя и потупа и двамата по гърбовете. — Хубаво е да ви види човек, че сте излезли живи от заешката си хралупа. С този сняг, развихри се в последните два дни, бях започнала да се страхувам, че ще се изтощите до смърт в лапите си.
Рейчъл усети как по бузите й се разля топлина, но се изплези добродушно. В началото й беше трудно да свикне с това колко свободно индианците говорят за неща, които тя през целия си живот беше смятала за много лични. Все още й беше трудно да обсъжда с другите открито как се правят бебета, но вече не се обиждаше от такива разговори. Всяка една жена в лагера имаше своя идея какво трябва да направи Рейчъл, за да забременее, като се започне от предложения за пози в секса и се стигне до това каква храна трябва да яде.
Ураган целуна Рейчъл отново и като им помаха с ръка остави жените и тръгна да си търси един-двама другари в лова.
Известно време Рейчъл и Дори стояха една до друга мълчаливо и наблюдаваха как децата и възрастните наравно се забавляваха в снега. Вчерашния гръм мина покрай тях, промърмори някакъв поздрав и се усмихна на Дори докато се запътваше към групичката мъже, събрани в най-отдалечения край на лагера.
Рейчъл го изчака да отмине, преди да заговори.
— И така кой от двамата ще бъде? — попита тя закачливо. — Вчерашния гръм или Мъжа сянка?
Дори завъртя очите си и ги отправи към небето.
— Толкова трудно решение! Не зная. Мъжа сянка е на моята възраст. Имал жена, която починала, и сега иска да намери майка на двете си деца. Много е гръмогласен и забавен.
— Той ще ти бъде добър съпруг, Дори — подхвърли Рейчъл.
— Да, би могъл, но от друга страна е Вчерашния гръм — тя подсвирна между зъбите си. — Този мъж има дяволски младо тяло и никога не е имал жена. Той е тих и нежен. Казва, че не му пука, дали съм стара и дебела и изразходвана от мъжете. Не се интересува, че съм се продавала за една монета да си купя вечерята, когато времената бяха тежки — тя си свали бялата кожена шапка и прокара ръката си с ръкавицата през рижавата си коса. — Казва, че ме харесва такава, каквато съм. Каза, че иска да ми направи бебета.
— Той е добър човек — отбеляза Рейчъл.
Дори смушка с лакът приятелката си.
— Вече се опита да ме свали, този млад жребец.
Рейчъл не можа да сдържи кикота си.
— Представям си, че и двамата са доста убедителни. Непрекъснато ни носят подаръци с надеждата, че Танцуващия ураган или аз ще ти повлияем в едната или другата посока — тя разпери ръце ядосана. — Непрекъснато им повтарям, че не трябва нищо да ми носят, но те продължават да оставят подаръците пред вратата на нашия вигвам.
Дори отново си нахлупи шапката и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Да, ще бъде дяволски трудно да взема решение.
— Помисли внимателно — Рейчъл гледаше Дори право в ясните сини очи. — Избери мъжа, който ще те направи най-щастлива. След всичко, през което си минала, заслужаваш да бъдеш щастлива, Дори.
Последва един миг тишина, тъй като Дори размишляваше върху решението, което съвсем скоро трябваше да вземе. След това смениха темата.
— Гълъбица ще източи малко петмез. Мислехме да направим сладки за децата в снега. Ще дойдеш ли?
Рейчъл погледна пак към вигвама.
— Трябва да закърпя едни ботуши на Ураган. Исках да им сложа вътре от онази непропускаща подплата, която Звездна светлина ми показа как да направя.
Дори грабна облечената в ръкавица ръка на Рейчъл и я задърпа.
— Хайде, Рейчъл, стига. Първият сняг идва само веднъж в годината. Зарежи шиенето и ела да се забавляваме!