Рейчъл се поколеба само за момент. Обърна се към Дори, лицето й беше светнало от радост, когато размаха пръст.
— Добре, но ако Ураган довечера е сърдит, че след лов е с мокри крака, ти ще се застъпиш за мене!
— Ще направя нещо още по-добро — Дори размаха дебелия си кръгъл юмрук. — Само да посмее да се държи лошо с тебе и ще го размажа.
Смехът на двете жени се преплете, когато ръка за ръка те се отправиха бързо към другите жени, които бяха тръгнали да търсят петмез.
Няколко вечери по-късно вождът Звездна светлина свика заседание на Съвета. Тя беше много потайна пред Рейчъл й Танцуващия ураган за целта на заседанието и не им каза защо се налага да се съберат, но беше очевидно, че Танцуващия ураган ще играе жизненоважна роля в диалога, който предстоеше. Поради важността на обсъждания въпрос, трябваше да присъстват не само членовете на Съвета, но и всички здрави, възрастни жители на селището.
Във въздуха витаеше особено чувство на оживление и индианците се приготвяха за знаменитата среща. Рейчъл беше въведена в „горещата къща“, където седя гола на горещия запарен въздух, докато й се зави свят и имаше чувството, че ще припадне. След това й казаха, че трябва да изтича и да скочи в снега.
За огромна нейна изненада, шокът от студения сняг върху свръх затопленото й тяло й подейства ободрително. Тя наистина се почувства пречистена след това преживяване и то не само телом, но и духом. Облече се внимателно с белите еленови кожи, които й беше подарила Звездна светлина, и вплете скъпоценни орлови пера — подарък от Танцуващия ураган — в косите си.
Танцуващия ураган също положи много усилия за външността си, докато се приготвяше за срещата на Съвета. Първо, цял ден не яде и прекара времето си в дълбоки размишления. След това отиде в „горещата къща“, където пи някаква странна отвара с другите индианци — напитка, предназначена само за изключителни случаи.
Когато Танцуващия ураган се върна във вигвама, Рейчъл усети, че той има нужда от тишина. Искаше й се да си поговорят за нейните опасения във връзка с дневния ред тази вечер, но запази мълчание, уважавайки неговите желания.
Танцуващия ураган положи много грижи в избора на одеждата си за вечерта. Седнала край огнището, Рейчъл наблюдаваше очарована как той се облича. След като си надява препаската, той нахлузи новите гамаши със заешка кожа отвътре, които му беше направила тя. Въпреки че беше зима, той прибави към тоалета си елек без ръкави от кожа от морско свинче, което му беше подарък за добре дошъл от Туубан. На всеки от бицепсите си Танцуващия ураган имаше медна гривна, а блясъкът на метала като че ли подчертаваше твърдите мускули, които гривните обгръщаха.
Използвайки четката на Рейчъл от морско свинче, той среса влажната си коса и прикачи едно-единствено перо от крило на орел с парче кожа, така че то висеше отзад на главата му. Използвайки багрилата от малката калаена кутия с бои, която носеше в чантата с лекове той боядиса лицето си в небесно синьо и червеникавокафяво. Линиите, точките и завъртулките не говореха нищо на Рейчъл, но тя позна по начина, по който той се беше съсредоточил, че всяка фигура символизира нещо специално и че беше изключително важно да използва правилните изображения. Той оцвети не само лицето си, но и ръцете и гърдите си, разголени от отворения елек.
След това, съвсем неочаквано за Рейчъл, той се приближи до нея с четка в ръка.
— Стани, съпруго на Танцуващия ураган — помоли я той с глас, който прозвуча странно безпристрастен.
Рейчъл се повдигна от рогозката и застана пред него.
— Носи тези символи — каза той и докосна с показалеца си бузата й, — като знак на твоето положение и на смелостта, която показа.
Тя стоеше напълно неподвижна, докато той продължаваше да докосва бузите й е пръст. Боята миришеше приятно особено. Беше силна миризма на мухъл и торф и някакви непознати минерали. Леко й се зави свят, но не беше сигурна дали замайването се дължи на миризмата на багрите или причината бе нейното вълнение.
Танцуващия ураган внимателно затвори кутийката с бои и я прибра обратно в чантата с медикаменти. След това се върна при нея, а черните му очи разглеждаха лицето й, докато накрая привлече цялото й внимание. Проследи линията на устата с върха на показалеца и Рейчъл усети миризмата на тъмночервената боя, която още стоеше по ръцете му.
— Не зная какво ни очаква тази вечер. И баба ми и дядо ми са много потайни. Вярвам, че мантията на шаман на селището ще ми бъде връчена довечера, но в нощния въздух усещам, че и нещо друго се готви — той снижи гласа си с един тон и посегна да хване ръката й, след което преплети пръстите си с нейните. — Чуваш ли? Слушай отвън думкането на барабаните! За момент замълчаха.