— Намирисваш ли нещо? — потупа я по слепоочието. — Виждаш ли го в главата си?
Рейчъл се съсредоточи. Да, да, наистина усети нещо различно във въздуха тази вечер. Погледна нетърпеливо към него.
— Сигурна съм, че каквото и да имат на ум в селището, Урагане, ти ще заслужаваш честта.
Той пусна ръката й и отстъпи назад, за да си завърже колана около кръста.
— Надявам се, че си права, Рейчъл — когато оправи колана си, той й предложи ръката си. — Хайде, барабаните бият за нас. Викат ни.
Танцуващия ураган и Рейчъл влязоха в ритуалната сграда в почтително мълчание. Бяха въведени през две редици индианци, всичките облечени в ритуалните си дрехи, някои с боядисани лица, други — не. Мъже и жени стояха един до друг, липсваха само болните и децата.
Ръката на Рейчъл трепереше в неговата, докато си пробиваха път сред хората, които сега тя наричаше приятели, в сградата на общината и през голямата стая. Накрая спряха и отдадоха почит на Шаакан, големия лечител и неговата съпруга и вожд на селището, Хонгис Опаанг, Звездна светлина от лени ленапи.
Танцуващия ураган падна на един крак в знак на уважение към поста на баба си. Рейчъл го последва непосредствено отзад. Звездна светлина им направи знак, като махна с дългата си лула да седнат на рогозките, постлани между нея и Шаакан, на което те се подчиниха.
След като вече вътре бяха влезли почетните гости, другите обитатели на селището влязоха мълчаливо в общината. Един по един те се занизаха вътре и заеха съответните си места. Не можеше да се чуе никакъв звук, докато се настаняваха, освен пукането на огъня и монотонния ритъм на барабаните.
Когато всички бяха седнали, платнището на входа беше дръпнато и завързано отвътре. В огнището, в центъра на стаята, беше сложен още един пън, който разнесе искри и изпълни цялото помещение със златна светлина.
Звездна светлина отново даде знак с ръка и барабаните замлъкнаха. Не бързаше да говори, а погледът й се местеше от едно лице на друго. Когато най-сетне отвори уста, заговори с ясния, силен глас на водач, а не на възрастна, крехка жена.
— Поздравявам ви, братя и сестри — тя говореше на родния език на лени ленапи, но говореше бавно, за да може Рейчъл да следи разговора. — Благодаря на всички, че дойдохте да присъствате на срещата на този Върховен съвет и ви моля да отпратите молитвите си към небето с молба нашият всемогъщ бог Уишемото да ни закриля тази вечер и да ни ръководи в решенията, които трябва да вземем.
Звездна светлина отмести настрани лулата си.
— Както знаете, нашият шаман, великият Шаакан от клана на Костенурките, помоли за разрешение да се оттегли от своята длъжност. След повече от шестдесет лета на преданост към своя народ, той вярва, че е дошло времето някой по-млад мъж да заеме неговото място.
Тя кимна с глава към Танцуващия ураган, който седеше между Рейчъл и Шаакан.
— Също така знаете, че моят отдавна изгубен внук се завърна при нас едва преди няколко месеца, изпълнявайки пророчеството, според което от север ще се появи ураган, който ще донесе нашето спасение — тя си пое дълбоко дъх. — Тъй като Танцуващия ураган е роден с правото по рождение да бъде шаман, по линията на своята майка, наша дъщеря, Шаакан се зае самият той да обучи внука си и да му разкрие тайните на шаманството. Правото, с което е роден, и познанията, които получи с помощта на дядо си, ми дават основание да вярвам, както вярва и Шаакан, че този мъж е готов да застане пред вас като шаман.
Звездна светлина вдигна ръка, като каза на Танцуващия ураган също да стане.
— Сега искам от вас да говорите за този мъж. Кажете кое е хубаво в сърцето му, кое е лошо. Кажете ми защо трябва да е шаман на нашето селище и защо не трябва. Сега е времето да говорите, защото след като веднъж вземем решението, след като веднъж приемете този човек, който е живял сред нашите врагове, той ще стане един от вас завинаги. Греховете му ще станат наши и той ще бъде ваш шаман, докато е жив.
Рейчъл гледаше и слушаше възхитена, а Звездна светлина се обръщаше към индианците един след друг. Въпреки че познанията й по алгонк бяха все още слаби, тя разбираше по-голямата част от това, което се говореше. Повечето индианци говореха само хубави неща за Танцуващия ураган, а онези, които имаха нещо против, се притесняваха единствено от факта, че някога е бил мохок.
Измина повече от час, в който Танцуващия ураган стоеше прав, а индианците говореха. Тогава Звездна светлина вдигна двете си длани и в топлата ритуална стая настъпи тишина.
— Ако това е всичко, което имате да кажете, тогава нека да гласуваме, братя и сестри — тя взе една кошница и връзка борови иглички и ги подаде на едно младо момче, което щеше да ги разнесе. — Поради важността на това решение, искам да изберете по една игличка и да я поставите в съда. Цяла игличка — ако Танцуващия ураган е вашият избор за шаман, и половин игличка — ако сте против — тя махна на момчето да върви и то започна да обикаля около големия кръг от индианци.