Рейчъл бавно повдигна брадичката си и очите й стрелнаха лицето на Танцуващия ураган.
— Не е възможно! Тя е мъртва.
— Не е мъртва.
— Ти каза, че е мъртва — в гласа й имаше отчаяние, което граничеше с истерия.
Животът на Рейчъл се разпадаше в ръцете й и тя нямаше на какво да се опре, за какво да се хване.
— Казах ти, че тя си отиде — отговори решително той. — Тя ме напусна почти преди две години и замина с един червенобрад трапер, който се наричаше Малвин.
Рейчъл се почувства, като че ли времето беше започнало да пълзи. Тя погледна индианката. Туубан й говореше на алгонк, но си помагаше с жестове.
Съпругата стоеше до Туубан, говореше с него, но гледаше в Танцуващия ураган, като че ли виждаше дух. Рейчъл видя как силно изненаданият израз на лицето й постепенно омекна и премина в нежна усмивка.
Рейчъл погледна отново към Ураган, като се опитваше да овладее гласа си и да не му позволи да трепери.
— Тя не може да е твоя съпруга. Твоята съпруга съм аз.
— Ти си наистина. Та-уа-ни беше първата ми съпруга, но вече я няма.
— Как така я няма! — избухна Рейчъл. — Ето я, ей там!
— Сред моя народ…
— Не искам да те слушам! — Рейчъл присви очи и издърпа ръката си от неговата.
Нямаше да позволи на този мъж да разбие живота и. Някога може би щеше, но не и сега. Тя беше научила много неща през последните няколко месеца, за да се остави да бъде измамена с такава подлост. Нямаше нужда от мъж, за да живее. Имаше нужда единствено от себе си, сега знаеше това.
— Нямам нужда от сладникавите ти думи и дълги обяснения! — продължи грубо и хапливо тя. — Ти си се оженил за мене, като си знаел, че жена ти е все още жива. Ти си ме вкарал в грях! Ти си ме предал! Ти предаде любовта ми към теб, като всичките тези месеци не си ми казал истината. Накара ме да мисля, че съм твоя съпруга!
Рейчъл се опитваше да говори тихо, разговорът им да остане само между двамата, но вече виждаше как индианците извиваха любопитно вратове, за да разберат какво става. Всички говореха едновременно. Всички искаха да разберат коя беше тази ирокезка и как беше свързана с шамана и неговата съпруга.
— Рейчъл! Ти трябва да ме изслушаш! — Танцуващия ураган повиши глас с нарастващия си гняв, а когато заговори, възлестите мускули на шията му изпъкнаха напред.
— Да те изслушам ли… — тя изведнъж прекъсна изречението си по средата, когато осъзна, че Та-уа-ни стоеше непосредствено пред тях.
Въпреки хлътналите си бузи отблизо ирокезката изглеждаше още по-красива. Очите й бяха като бадеми, а косата и беше антрацитеночерна и се спускаше от качулката, поръбена с кожа. Рейчъл гледаше мъжа, когото до преди малко смяташе за свой съпруг.
— Няма ли да ме запознаеш?
Вниманието на Танцуващия ураган се измести към жената, която някога беше обичал, но не и колкото Рейчъл. Рейчъл беше на сърцето му. Та-уа-ни не беше нищо повече от увлечение. Той знаеше, че сега, като гледа хубавото й лице, изпитва много малко от яростното негодувание и горчивата болка, които беше изпитвал дълго време, след като тя си беше отишла.
— Това… това е Та-уа-ни от клана на Вълците.
Та-уа-ни се усмихна приятно.
— Поздравявам те, Урагане — каза тя е кадифен глас на много добър английски. Погледът й не се отделяше от лицето му. Държеше се като че ли Рейчъл изобщо не беше там. — За момент си помислих, че си дух.
— Радвам се, че все още дишаш — отбеляза тихо Танцуващия ураган. — Не мислех, че някога ще те видя отново. Когато бяхме за последен път заедно, ти се закле никога да не стъпваш в моята сянка отново.
— Била съм глупава — тя погали с ръкавицата си шаманската му мантия. — Но аз наистина си мислех, че ще те видя чак след смъртта. Минах през селището на брат ти преди няколко месеца. Той каза, че си умрял от позорна смърт. Не знам защо повярвах на думите му. Той винаги е лъгал с такава лекота, с каквато говори и истината.
— В неговите очи аз съм мъртъв. Бях осъден на жива смърт за предполагаеми престъпления спрямо него и селището.
Смехът й отекна в студената нощ.
— Вече не вярвам в такива безсмислици и суеверия. Човек не може да бъде мъртъв, докато бие сърцето му. Не можеш да убиеш човек с кълбо дим или като му обърнеш гръб — тя сведе очи за момент, тъмните й мигли покриха очите й, а след това погледна отново. — А колкото до престъпленията, зная, че ти не можеш да си виновен за нищо.
Танцуващия ураган постави неловко едната си ръка на гърдите.
— Какво те води насам, толкова на юг, в териториите на лени ленапи? Как стигна до тук? Как ни намери?