Тя измести погледа си. Когато заговори отново, ясната увереност беше напуснала гласа й.
— Малвин пътува далече, за да търгува. Могат да се правят много пари. Траперството върви добре тук, около залива.
— Къде тогава е червенобрадият? — Танцуващия ураган погледна подигравателно през рамото й. — Ти влезе сама в селището, само с детето.
— Той… той ме остави на брега. Момчето не можеше да върви бързо. Той ще провери капаните по реката и след това ще се върне. След един-два дни, не повече.
По гласа на съпругата Рейчъл разбра, че не е много уверена.
След това настъпи неловка тишина, която даде възможност на Рейчъл да огледа и двамата. Та-уа-ни гледаше Танцуващия ураган с неподвижни черни очи. Той отмести погледа си и не посмя да погледне в очите нито една от двете жени.
Танцуващия ураган кимна и посочи спящото дете, завързано на гърба й.
— Виждам, че с трапера имате син.
Тя изчака секунда, след това се усмихна, посягайки да погали ръката на Ураган.
— Наистина имам син, но бащата на момчето си ти, велики Урагане… — тя внимателно огледа официалната мантия. — Да, неговият баща си ти, голям човек, който сега е шаман на делауерите.
Ако някой беше зашлевил Рейчъл през лицето, нямаше толкова да я заболи. Тя отвори уста да каже нещо, но от устата й не излезе нито звук. Опита се да си поеме дъх, а очите й потънаха в сълзи. Рейчъл се обърна на пети и хукна да потърси убежище в своя вигвам.
Не искаше да показва на Танцуващия ураган колко я е наранило неговото безчестие. Не искаше да се издава пред него колко глупава е била, като е повярвала на всичките му лъжи… на всичките му клетви в любов и обещания за вечно бъдеще. Рейчъл знаеше, че сред индианците многоженството беше нещо обичайно. Танцуващия ураган й беше обяснил, че през гладните години е било въпрос на оцеляване, но той също така знаеше как тя се отнася към брака. Религиозните й вярвания не й позволяваха да приеме полигамията. Той знаеше, че тя никога нямаше да се съгласи да се омъжи за него, ако знаеше, че има и друга жена. Така че той просто не й беше казал.
Снегът скърцаше под мокасините й, докато тичаше към вигвама, страхувайки се да не припадне, преди да стигне до него.
— Рейчъл, мила? — Дори извика след нея, следвайки я по петите.
Когато Рейчъл се шмугна във вигвама, сълзите й я заслепяваха. Тялото й се гърчеше от тежки хлипания и тя падна на колене, като захвърли мокрите си ръкавици и покри лицето си с длани.
— Господи, всесилни боже! Какво те измъчва толкова? — попита Дори задъхано, когато влетя вътре! — Кой е този трапер и каква е тази индианка?
— Неговата съпруга! — Рейчъл плачеше.
— Какво? — Дори коленичи до Рейчъл и дръпна ръцете, за да види лицето й и да разбере какво иска да каже. — Какво искаш да кажеш? Не мога да разбера какво говориш, Рейчъл, скъпа.
— Неговата, съпруга! — повтори тя и нова вълна сълзи заляха лицето й. — Тази… тази жена е негова съпруга!
— Чия съпруга? — попита Дори, крайно объркана.
— На У… на Ураган. Тази жена е съпруга на Ураган.
— Ооо! — Дори седна на пети в пълно вцепенение. — Сигурна ли си?
— Той самият ми каза — Рейчъл се мъчеше да овладее чувствата си. Не искаше да им се поддаде. — И детето й, детето е негово.
— Миризлив кучи син! — възкликна Дори, гледайки настрани.
Рейчъл погледна през зачервените си от сълзи очи.
— Той ме накара да се влюбя в него, Дори. Накара ме да му повярвам. Всичките тези месеци съм живяла в грях мислейки се, че той е мой съпруг. Мислех си, че на него дължа всичко, за това, което направи за мен, а аз нищо не съм му дължала. Нищо!
— Спокойно, успокой се — Дори протегна ръка и придърпа Рейчъл до себе си. — Недей да плачеш, мила Рейчъл. Ще видим каква е цялата тази работа, заклевам се в Господа ще разберем.
Тя бурно разтърси глава.
— Не искам да говоря с него. Не искам да слушам обясненията му. Той ме е мамил, проклет да е — тя погледна Дори, а гласът й бе пълен с горчивина. — Мразя го!
Точно в този момент покривалото от еленова кожа на входа се отметна и Танцуващия ураган влезе вътре.
— Рейчъл…
— Махай се! — изкрещя тя, като се препъна и посочи вратата. — Махай се оттук!
— Трябва да ме оставиш да ти обясня…
— Не ти искам никакви обяснения! Не искам да слушам лъжите ти, всемогъщи шамане! Защо не отидеш да се погрижиш за съпругата си и детето? Никога не си ми казвал, че тя ти е родила син!
Танцуващия ураган се обърна към Дори. Той стоеше с изправени рамене, които сега изглеждаха още по-широки под официалната шаманска мантия.
— Остави ни сами.
Рейчъл сграбчи ръката на Дори, преди тя да успее да помръдне към вратата.