— Ако съдим по възрастта му, би могъл.
Дори погледна към небето. Звездите тази нощ светеха ярко. Небето беше тъмно покривало, което се простираше в безкрайността, покрито с дребни бледи светлинки.
— Това оплита още повече нещата, нали? — тя стисна замислено устни. — Какво смяташ да правиш?
— Та-уа-ни нищо не е поискала от мен — в гласа му прозвуча надежда.
— Но нейният мъж я е изоставил. Тя няма къде да живее, няма мъж, който да се грижи за нея, и твърди, че детето й е и твое. Ти носиш отговорност, нали така?
— Не зная — той стисна пръстите си в юмрук.
Единственото, което знам е, че няма да загубя Рейчъл. Имам нужда от нея. Ако трябва да се преселим на запад, тя трябва да е до мен.
— Тя мисли, че си я измамил. Мога да ти кажа, че няма да е много склонна да те изслуша.
Той сложи ръката си на гърдите и се опита да се защити.
— Ако ме обича, както твърди, тази любов не може да се промени. Та-уа-ни трябва да е без значение.
Дори се намуси.
— Трябва, глупости! Какво трябва няма нищо общо с въпроса. Страхувам се, че има още много да учиш за жените.
— Аз просто ще си вляза във вигвама и ще обясня на Рейчъл, че отдавна не смятам Та-уа-ни за моя съпруга. А колкото до детето — ако жена ми беше умряла, Рейчъл нямаше да има нищо против детето от предишния ми брак.
— Няма да е толкова дяволски лесно. Веднага мога да ти го кажа. Ти си нямаш работа с обикновена жена. Виж, ако бях аз, какво ме интересува? Бедна уличница като мене е щастлива, когато някой й обръща внимание, но Рейчъл… — тя размаха пръст по посока на вигвама. — Тази жена е замесена от друго тесто, в сравнение с повечето от нас.
— Ще я накарам да разбере.
— Имам чувството, че няма да можеш да накараш госпожица Рейчъл да разбере нищо. Тя стигна твърде далече тези месеци — с твоя помощ. Няма да позволи на нито един мъж да си играе с нея. Нито дори на тебе.
Той потърка слепоочията си и изведнъж се почувства толкова уморен, че не можеше повече да разсъждава.
— Защо става така, че небесата се сгромолясват върху нас, когато най-малко очакваме? — запита той тихо едновременно себе си и Дори. — Тя беше толкова щастлива преди няколко мига. Беше се съгласила, че трябва да поведем хората и да тръгнем на запад. Беше се съгласила, че ще вървим заедно — той се замисли за момент, след това заговори пак. — Ти си жена. Кажи ми какво иска тя да направя сега? Как мога да поправя това, което се случи?
Дори потърка ръцете си една в друга, а студът проникваше през дебелото й палто и я караше да настръхва.
— Не мога да ти кажа какво да направиш, освен че трябва да изгониш тази мръсница Та-уа-ни от лагера колкото е възможно по-бързо. Ожени я за друг нахрани с нея вълците, не знам как, но трябва. И ако ме питаш мене, по-добре остави Рейчъл да премисли през нощта, преди да се опитваш да говориш с нея отново. Ако сега отидеш при нея там, нищо чудно да превърне палтото ти в пепел и прах.
— Но това е моят дом! — той посочи към вигвама. — Имам право да спя в собствената си постеля.
Дори сви рамене.
— Направи каквото искаш, но аз ти казвам, ако беше ядосана на мен, щях да я оставя първо да се охлади. Тя страда ужасно там вътре, а когато човек страда, невинаги мисли правилно.
Той затвори палтото си. Температурата спадаше бързо. Беше започнало леко да вали.
— Ще постъпя, както ми казваш и ще изчакам до зори, за да говоря с жена си — той погледна към вигвама. — Но й давам само тази нощ. Няма да търпя това неспокойство. Има толкова важни проблеми, които трябва да решавам в селището.
Дори го наблюдаваше как се отдалечава изправен към къщата на Туубан, където, предположи тя, щеше да прекара нощта. С дълга въздишка тя се обърна и се отправи към вигвама на Рейчъл, чудейки се как би могла да утеши приятелката си.
Глава двадесет и първа
Рейчъл седеше с кръстосани крака пред огнището във вигвама, сгушена в робата си от еленова кожа. Беше почти призори. Дори още спеше от другата страна на огнището и леко похъркваше.
Рейчъл не беше намерила покой цяла нощ и малкото часове, в които беше успяла да заспи, бяха разкъсани, изпълнени с черни, яростни кошмари. Тя потръпна и хвърли един малък пън в тлеещите въглени в краката си. Огънят пукаше и хвърляше искри, а пламъците подскачаха, за да близнат сухото дърво.
Погледът й се плъзна към коженото покривало на вратата. Знаеше, че Танцуващия ураган ще дойде. Изненадваше се само защо го няма още.
Рейчъл знаеше, че никога не беше изпитвала такава горчивина, такава ярост и такава болка едновременно. Танцуващия ураган я беше измамил — изневерил на нея и на нейната любов към него, — като не й беше казал, че предишната му съпруга е още жива. Бракът й с Ураган е бил една лъжа. Не е можел да се ожени за нея, след като през цялото време е бил женен за Та-уа-ни!