Ураган се изправи внезапно.
— Ти си моя жена. Никъде няма да ходиш!
Тя отметна робата си от раменете и скочи.
— Тя казва, че тя е твоята жена. И ти казваш, че ти е жена.
— Аз казах, че тя беше моя жена. Ние сме разведени. Казах ти веднъж, преди много време, че ние индианците се развеждаме. Знам, че това не е обичайно, но се случва. Защо не можеш да приемеш, че една грешка може да се поправи?
— Веднъж щом се ожениш, жениш се за цял живот. Тя е твоята истинска съпруга.
— Защо трябва един мъж да бъде наказан до края на дните си за грешката, която е направил, преценявайки друг човек? Защо една жена трябва да е принудена да се ожени за мъж, който е груб с нея?
— Ти си бил груб с нея? Наранил си я?
— Не исках тя да спи с брат ми, с приятелите ми, с всеки трапер и войник, който минаваше през нашия лагер и й предлагаше дрънкулки срещу плътта й — тъмните му очи я гледаха внимателно. — Ако се беше омъжила за страхливеца Гифърд и той те биеше, не смяташ ли, че трябваше да имаш правото да не бъдеш повече негова жена?
Колко жени познаваше Рейчъл в Англия, които не бяха щастливи в брака си? Твърде много, за да може да ги преброи. Някои жени ги биеха или ги държаха заключени в изоставени имения в провинцията, или ги нагрубяваха с думи, но на повечето просто не им обръщаха внимание, което изглеждаше може би дори още по-лошо. Какво щеше да стане, ако се беше омъжила за Гифърд? Ами ако беше започнал да я бие? Нямаше ли наистина да иска да има правото да се разведе с него? Може би щеше да го поиска, но това не можеше да стане във Филаделфия.
— Защо не ми отговаряш? — предизвикателно попита Танцуващия ураган.
Долната й устна потръпна. Индианският начин на мислене изглеждаше логичен. Имаше смисъл в това, което говореше Ураган. Но той винаги успяваше да я накара да гледа на нещата с неговите очи. Тя усети как очите й се изпълват със сълзи и отмести погледа си.
— Но онова малко момченце е твое. Ти трябва да си с него. Трябва да се помириш със съпругата си и да бъдеш баща на сина си.
— Аз дори не зная, дали наистина е мой син. Та-уа-ни не е поискала нищо от мене. Нейният мъж я е изоставил. Сигурен съм, че търси само покрив и храна за детето.
Тя го погледна отново, изучавайки го.
— Значи, тя остава в селището. Ти ще трябва да се грижиш за нея. Тя няма никаква друга защита.
— Ще я оженя за мъж от друго селище.
— А какво ще стане със сина ти? — попита Рейчъл. — И него ли си готов да дадеш на друг човек да го гледа, след като аз не съм в състояние да ти родя дете?
— При индианците детето принадлежи на майка си. Аз нямам никакви права над детето, дори и да е мое, освен ако майката сама не го предложи.
Тя избърса една сълза, която щеше да се спусне по бузата й. Когато заговори отново, гласът й беше напрегнат.
— Чувствам се толкова измамена и предадена, Урагане. Бил си нечестен с мене. Не мога да престана да си задавам въпроса на какви други полуистини съм била достатъчно наивна да повярвам.
Той хвана ръката й и целуна дланта й.
— Няма нищо друго. Заклевам се в тази земя.
Беше толкова приятно да усеща топлите му устни до ръката си… Тя се дръпна.
— Не мога да мисля — тя докосна слепоочията си. — Толкова съм уморена, не мога да мисля. Знаех, че някога си бил женен, но беше толкова различно. Тогава в моите мисли тя беше мъртва.
Тя го погледна и отпусна вяло ръце.
— Но сега как мога да се конкурирам с нея? Дори ако приема тази глупост за предишен брак — сегашен развод, което ми е толкова чуждо, как мога да се състезавам е нея? Тя е толкова красива. Тя ти е родила син — нещо, което аз изглежда няма да мога да направя.
— Обичам те — каза той просто. — Не обичам Та-уа-ни Никога не съм я обичал. А колкото до нашето дете, казвал съм ти, че го виждам в бъдещето. И дори и да нямам дете, аз ще те обичам все така и ще те желая все така.
— Не искам да говорим за това повече, не сега.
Тя поклати глава. Главата й беше объркана от всякакви мисли. Беше толкова смутена от всичко, което беше изживяла и помислила.
— Искам да си вървиш — прошепна тя. — Веднага.
— Това е моят дом — внезапно той стана раздразнителен. — Дадох ти цяла нощ да помислиш, съпруго моя, но вече е време да разрешим въпроса и да продължим с нашите планове. Аз и ти трябва много неща да обмислим, ако ще поведем хората на запад, когато започнат пролетните дъждове.
— О, не — тя размаха ръце. — Няма да е толкова просто. Ти не можеш просто да кажеш съжалявам и с това да се приключи. Ти ме излъга, Урагане. Ти изневери на моето доверие в теб и в твоята любов към мен! — тя посегна към кожената си роба. — Не съм сигурна дали бих могла да бъда твоя съпруга, след като знам това.