— Упорита си, Рейчъл. Можеш да изпитваш яд към мене. Можеш да изгориш кожата ми, можеш да ме отблъснеш в постелята, но не можеш да разрушиш заради Та-уа-ни всичко това, което изживяхме заедно през тези месеци.
— Аз не мога? — тя наметна робата си върху раменете. — Аз не мога да захвърля всичкото това, така ли? Значи вината е моя? — тя грабна кошницата с нещата за шев близо до вратата. — Точно като истински мъж! Объркваш всичко и след това се държиш така, като че ли цялата вина е моя!
— Рейчъл, мила, аз не исках да кажа това…
— Ако не излезеш оттук, тогава аз ще напусна. Това е мое право, нали? Ако наистина съм твоя съпруга, а не пленница, то имам правото да те напусна.
Рейчъл видя как той свива пръсти в юмруци. Той се ядосваше все повече, но на нея й беше безразлично. Както и да побеснееше той, тя беше още по-бясна!
— Сред индианците от лени ленапи имаш това право като моя съпруга.
Тя отмести кожата на вратата.
— Тогава упражнявам това си право, съпруже! Можеш да вървиш по дяволите! — Рейчъл се измъкна през вратата, здраво стиснала в ръка кошницата с шевните си принадлежности, и закрачи през лагера.
Другите жители бяха започнали да стават. Няколко души погледнаха да разберат откъде идва тази семейна кавга, но след това сдържано се обръщаха.
Рейчъл крачеше с премерена крачка през центъра на лагера и се отправи към вигвама на Звездна светлина и Шаакан. Това беше първото място, за което се сети — първото място, където щеше да намери утеха. Тя извика Звездна светлина, почака за отговор, след това влезе в дома на по-възрастната двойка, но в последния момент забеляза Та-уа-ни, която се беше запътила към вигвама на Танцуващия ураган с вързопа си дрехи в ръка и бебето на гърба.
Танцуващия ураган се обърна крайно изненадан, че Рейчъл се връща толкова скоро. Въпреки че не беше свикнал да ругае като англичаните, от устата му се изплъзна една непристойна дума, когато видя Та-уа-ни.
Танцуващия ураган я наблюдаваше, докато поставяше вързопа с дрехи на земята и сваляше детето от гърба си. Тя го освободи и го остави на земята. След това махна горната си дреха и я окачи до вратата, бръкна в багажа си и извади малък пакет с царевична каша. Докато бързаше към огнището, не го поглеждаше, а главата и беше наведена в покорна поза. Когато заговори, тя каза на езика на ирокезите:
— Сутрин е и нищо не си сложил в стомаха си, съпруже. Остави на мен, недостойната жена, да те нахрани.
Сега, когато беше свикнал с езика на алгонките, слово, то на Седемте народа му прозвучаха странно.
— Не съм гладен. Кажи ми защо дойде, Та-уа-ни. Защо не готвиш вече на червенобрадия — мъжът, заради когото ме изостави?
Тя вирна малкия си нос…
— Той беше лош човек. Той не беше мой съпруг. Каза ми, че ще се ожени за мен, но не го направи. Ти си съпругът на Та-уа-ни. Аз не се държах като добра съпруга, но се върнах, за да поправя грешката. Ще бъда добра съпруга, от сега нататък. Научих тежък урок, но добре го научих.
— Аз се разведох с теб, когато ти ме напусна с трапера — той гледаше с невярващи очи, докато тя продължи да бърка царевичната каша с малко вода в една каменна, купа, която намери до огнището. Това беше любимият съд на Рейчъл, с нарисувани чайки върху него. — Ти каза, че искаш да се разведем. Каза, че би искала да видиш лицето ми отново едва след смъртта.
Тя повдигна нежните си рамене.
— Аз съм една глупава жена, която е наранила силно своя мъж. Ще изкупя вината си — тя извади царевична питка и я постави на камъка за готвене, който се беше — нагрял от огъня. — Ще изпека този царевичен хляб, ще изчистя дивеча — тя го погледна през миглите си. — Ще доставя удоволствие на мъжа си в спалната постеля. Ще му се отплатя двойно за начина, по който съм го наранила.
— Аз имам друга жена.
— Бялата курва ли?
Ръката му изпита желание да удари Та-уа-ни. Някога я мислеше за най-красивата жена в своя живот, но сега злото й сърце засенчваше красотата, която някога беше открил в нея. Сега той я виждаше само като хитра жена.
— Не говори за Рейчъл по този начин или ще ме принудиш да те ударя! — каза той със стиснати зъби. — Сега тя е моя съпруга. Ти се отказа от тази чест в деня, в който ме напусна с червенобрадия.
Та-уа-ни сведе очи и предприе друг ход.
— Ако нищо не може да се направи с бялата жена, няма да ти преча да си имаш и втора жена. Мога да я използвам да ми помага в кухнята и за детето.
За първи път Танцуващия ураган си позволи мислите му да го отведат към малкото момче, което седеше тихо до вратата, точно на същото място, където го беше оставила майка му. Двегодишното момче си играеше с връзките на мокасините. Танцуващия ураган потърси нещо, по което да познае, дали детето е негово, но не откри никаква прилика. То беше един мъжки вариант на Та-уа-ни и с нищо не подсказваше кой може да е бащата.