— Ти вече не си моя жена, Та-уа-ни. Ти изневери на нашия обет и аз те освободих от твоето задължение като моя съпруга. Трябва да напуснеш селището. Ще ти дам храна и хора, които ще те придружат. Ти не си желана тук.
— Ще ме оставиш да замина и да ти взема сина?
— Не съм сигурен, че той е мой. Би могъл да бъде дете на всеки. Ти си доста свободна в отношенията, които трябваше да са само мои.
— Той е твой — тя обърна царевичните питки, които хубаво се препичаха. Вигвамът миришеше леко на печен царевичен хляб. — Нямам къде да отида. Траперът ме изостави.
— Не можеш да останеш тук, Та-уа-ни! Веднъж вече почти разруши живота ми. Няма да ти позволя да го направиш отново! — той крещеше на ирокезки, а думите омърсяваха дъха му.
Тя се изправи.
— А какво ще стане със сина ти? Искаш ли да го видиш как умира от глад в гората? Искаш ли да го видиш как умира от студ или го изяждат вълците?
Малкото момче погледна Танцуващия ураган в този момент и плесна с пълничките си ръчички — устните му се усмихваха и образуваха трапчинки в кръглите му бузки.
Той беше хубаво дете. Ураган си помисли за детето, за което копнееха с Рейчъл.
— Как се казва? — нямаше намерение да разпитва Та-уа-ни за детето. Не искаше да си позволи никаква опасност да се привърже към него. Та-уа-ни беше лъжкиня. Детето най-вероятно не беше негово.
— Викам му Ла-уе-рас — голямата гръмотевица на своя баща ураган.
— Той е добре възпитан.
— Той е палаво дете и има нужда да бъде наказван — тя дори не погледна към сина си. — Има нужда от баща, който да го научи как се става мъж.
Ураган поклати глава.
— Трябва да се махнеш от моя дом, Та-уа-ни. Върви си веднага.
Тя го погледна от мястото, където беше коленичила до огъня.
— Нямам къде да отида. Червенобрадия каза, че ще ме убие, мен и детето ми, ако ме срещне отново. Не мога да пътувам през зимата с това малко дете. Нямам къде да прибера сина си от студа, освен в твоето жилище, Урагане. Такъв велик шаман като тебе не може да изхвърли едно дете в снега в ден като днешния.
— Ти не знаеше, че аз съм тук, Та-уа-ни. Беше чиста случайност, че попадна на мен. Ти не ме искаш. Ако не бях тук, на моето място щеше да бъде друг мъж, който щеше да те прибере и да те нахрани — той премести погледа си встрани и след това отново към нея, а черните му очи я пронизваха. — Ще ти дам храна и след това трябва да си тръгнеш оттук.
Тя постави две царевични питки върху дървения поднос и го постави пред него.
— Не ме е довела случайността тук, а съдбата, мой мили съпруже. Хайде, ела да ядеш, преди да изстине.
Какво им става на жените днес, помисли си Танцуващия ураган. Не ме ли чуват какво им говоря?
Но какво можеше наистина да направи, ако траперът я беше изоставил? Не можеше да остави детето да умре от глад или да замръзне от студ, защото нямаше кой да се грижи за него. Дори ако съществуваше и най-малката вероятност то да е негово дете, той не можеше да гледа неговото нещастие. А дори и детето да не беше негово, той имаше морална отговорност към всяка божа рожба.
Танцуващия ураган грабна зимното си палто и го хвърли ядосано върху раменете си. Не обичаше да го принуждават да прави каквото и да било. Като че ли проблемите му с Рейчъл, която толкова му се сърдеше, не бяха достатъчно сериозни, върху плещите му лежаха и новите тежки отговорности на шаман, а сега беше принуден да се погрижи за подслона и прехраната на Та-уа-ни и нейното дете.
Не можеше да остане повече там. Той почти се засмя иронично на факта, че вчера сутринта правиха любов с Рейчъл тук под уютния покрив на техния вигвам, а тази сутрин той вече не беше техен. Той грабна лъка си ядосан и отчаян.
— Къде отиваш? Още не си ял — възпротиви се Та-уа-ни и стана на крака.
Малкото момче се разхленчи и протегна ръце към нея, но тя го тупна, погълната единствено от излизането на Танцуващия ураган.
— Нахрани детето — нареди й той. — В кошниците има храна и други неща. Използвай каквото можеш — той преметна лъка си през рамо и се отправи към вратата. — Засега можеш да спиш тук. Аз ще отида другаде.
Тя го хвана за ръката.
— Не е нужно да напускаш собствения си дом. Ако бялата жена те е напуснала, ще имаш нужда от жена, която да се грижи за теб — тя погали с длан ръката му с престорен свян, а гласът й беше медено сладникав. — Остави ме да се грижа за теб. Зная какво обичаш — сексуалният й намек беше очевиден. — Не е минало толкова време и аз си спомням всичко. Спомням си как обичаш да те докосвам.