Тя плъзна ръката си към издатината под препаската му и когато го хвана, Танцуващия ураган се отдръпна, отвратен от нейния опит да го подкупи с тялото си.
Заобиколи момченцето и излезе бързо през вратата.
— Само не ми препречвай пътя, Та-уа-ни — извика той през рамо. — Или ще съм принуден да те убия!
Глава двадесет и втора
Рейчъл вдигна една малка кошница с дрехи и я хвана под мишница. Помаха на Звездна светлина, която шиеше близо до топлината на огнището ново шаманско наметало за Танцуващия ураган, и излезе от вигвама.
Реши да се възползва от мекия зимен ден и да изпере двете мъжки ризи, които Звездна светлина й беше дала. Когато видя кройката на муселиновите дрехи, Рейчъл разбра, че са стари, но все още в добро състояние и реши, че ще бъдат много удобни, ако ги носеше препасани с колан върху тесните кожени панталони. Широкият колан с мъниста, който й направи едва от жените от лени ленапи, не само че беше модерен, но, също като другите им дрехи, много практичен.
Рейчъл се засмя при мисълта, че трябва да носи мъжка риза и панталон, при това индиански, но така просто беше по-разумно. Чувстваше се много по-удобно и топло с панталоните и муселиновата риза, отколкото в неудобните широки вълнени поли, които някога носеше през зимата. Индианските дрехи бяха практични и улесняваха Рейчъл в ежедневните й задължения.
Докато живееше при възрастното семейство на Шаакан и Звездна светлина, тя им помагаше и ги отменяше в много от всекидневните им домашни грижи. Те бяха много доволни, че се оставят на грижите на снаха си и стояха на топло във вигвама си, а не излагаха крехките си, стари кости на режещия зимен вятър.
Грижите за Шаакан и Звездна светлина и домакинската работа поглъщаха изцяло времето на Рейчъл, за което тя беше много благодарна. Така й оставаше по-малко време да мисли за Танцуващия ураган… по-малко време да се занимава с чувствата си. Всъщност не знаеше какво усеща. В един миг й се искаше да напусне лагера и да се върне във Филаделфия сама, в следващия — да се хвърли в ръцете му и да му прости. Въпреки че му беше ужасно сърдита, трябваше да признае, поне пред себе си, че й липсваха ласките му. Липсваше й неговото присъствие… тънкото му чувство за хумор, чувството му за дълг към майчиния му народ… предаността му към нея.
Бяха минали само две седмици откакто Та-уа-ни се появи в стана и разби новия живот, който Рейчъл смяташе за толкова сигурен, но на нея й се струваше, че е минала цяла вечност. Траперът на Та-уа-ни ту идваше, ту си отиваше и беше превърнал селището в кратка спирка по ловните си пътища, но вниманието на младата жена беше обърнато изцяло към Танцуващия ураган, а не към червенобрадия Малвин.
След като Та-уа-ни се премести във вигвама на Рейчъл и Ураган, той се изнесе и се настани при Туубан. Разбира се, Рейчъл беше доволна, че Ураган не остана заедно с Та-уа-ни, но това не намаляваше вината му.
Ураган направи няколко опита да се сдобри с Рейчъл, но тя не искаше и да чуе извиненията му. Той дълбоко я беше наранил и тя се чувстваше уплашена и объркана. Животът сред лени ленапи й харесваше. Тя наистина не искаше да се върне нито към стария си начин на живот във Филаделфия, нито към човека, с когото беше там. Обичаше Ураган, но не знаеше как да се справи с него и с разрива, който настъпи между тях. Само преди два дена той ужасно се ядоса, когато я покани да вечеря с него и Туубан, а тя му отказа. Той не можеше да разбере защо тя се чувства толкова оскърбена от заблудата, в която неволно я беше въвел. Смяташе, че се държи неразумно. Ядосваше се, че му се сърди точно сега, когато трябваше да реши съдбата на народа на майка си, който вече беше и негов народа и я упрекваше за това.
Рейчъл му намекна, че просто има малко нужда да поживее без него. Освен това му даде да разбере, че не може да очаква никаква близост с нея, докато не приключи историята с Та-уа-ни. Щом Ураган се е разделил с нея и щом Рейчъл е истинската му съпруга, за едната от тях нямаше място в стана. Рейчъл ненавиждаше тази жена, не само заради отношенията й с Ураган, а и заради самата й личност.
Та-уа-ни беше свикнала само да взема. Тя говореше нежно, с мек глас и така печелеше симпатиите на хората от племето, за да си осигури доверието им или някаква изгода. На всеки, който говореше с нея, тя даваше да се разбере, че Танцуващия ураган винаги й е принадлежал, преди да се появи тази бяла уличница и че именно тя, а не Та-уа-ни ще напусне селището. Освен това тя беше и лоша майка. Оставяше малкото си момченце да плаче във вигвама, докато тя ходеше на гости. Когато го извеждаше, беше нетърпелива и груба с него. Викаше му, влачеше го след себе си в снега и го караше да върви по-бързо с малките си крачета. Та-уа-ни сякаш не изпитваше обич към детето и не притежаваше инстинкта, който Рейчъл смяташе, че е присъщ на всички майки.