— Моля те — прошепна тя, унизена от силното си желание. — Моля те, Доминик!
Докато той се колебаеше, горещите й сълзи се плъзнаха от очите й и покапаха по гърдите му. Лицето му се сгърчи от болка. Притегли я надолу, така че гърдите й се притиснаха в неговите.
— Не плачи, скъпа — развълнувано промълви млади мъж. — Моля те, не плачи!
Замаяна от облекчение, тя го зацелува страстно. Дали това, че той можеше да устои на желанието, но не и на молбата й, бе любов? Имаше толкова много, което трябваше да узнае за него, толкова много. Дали щеше да й стигне цял живот?
С трепереща от нетърпение ръка го насочи вътре в себе си. От гърдите й се изтръгна радостна въздишка, когато копринената й плът го пое. Тялото й го прие много по-лесно този път, обвивайки го със съблазнителна топлина, Мериъл раздвижи бедра. Доминик изпъшка, тъй като тя с лекота се плъзна нагоре-надолу, поемайки го още по-дълбоко. Харесваше й представата, че може да го дари с удоволствие, така както той я дарява с безкрайна наслада.
Очите му бяха затворени. Обхвана гърдите й и ги замилва със силните си пръсти. Тялото й се изви, обзето вече цялото от пламъците на огъня, лумнал първо в слабините й. Имаше нещо специално в начина, по който се любеха, по който телата им се триеха едно в друго…
После всичко се стопи. Вече не контролираше тялото си. Всичко беше само движение, извивка и пулсация, божествен танц с мъжкаря, който я оплождаше и покоряваше.
По-бързо…
По-силно…
Разпадаше се…
Пропадаше…
Но не беше сама!
Ах, Господи, не беше сама!
Доминик я притискаше до себе си, тръпнещ от конвулсии. Досега не знаеше, че страстта може да бъде толкова… толкова разтърсваща. Част от силата й идваше от страха, който бе изпитал за нея, и от огромната му благодарност, че тя отново е в безопасност. Но по-голямата част бе заради самата Мериъл.
Никога не бе срещал жена, която да се отдава толкова безрезервно и докрай. Тя не се измъчваше от угризения, нито пък се питаше кой е спечелил битката. Тя му се отдаваше изцяло и нямаше нищо по-възбуждащо и прекрасно от това.
Обичаше да я усеща излегната върху себе си. Бе толкова мъничка и въпреки това бе истинска жена с всяка фибра на тялото си. Усети, че започва да става хладно от вятъра, нахлуващ през прозореца, затова се претърколи настрани, притисна я и зави и двамата с одеялото. Тя въздъхна и се сгуши до него.
Удивен колко добре се бе справила с ужасното изпитание, Доминик я целуна по челото.
— Нали няма никакви трайни последици от престоя ти в лудницата?
— Не. Но… все пак има промяна — рече тя след дълго мълчание. — Дълго разполагах с пълна свобода и не подозирах колко… колко съм уязвима. Беше нужен само един отвратителен човек, за да ме изтръгне от рая.
Ръцете му я обгърнаха по-плътно.
— Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения и със сигурност е вярно.
Тя потръпна.
— Искам да си отида у дома.
Младият мъж въздъхна. Знаеше, че никак няма да й хареса това, което се канеше да й каже.
— Няма да бъде много лесно, моя вълшебнице. След като напуснах Уорфийлд, посетих лорд Еймуърт и си осигурих неговата подкрепа. Възнамерявах да помоля и генерал Еймс за съдействие. Като съдия той може любезно да обясни на лорд Греъм, че ти си напълно нормална, пълнолетна и избираш свободно гостите си.
Тя кимна енергично.
Доминик тъжно се усмихна.
— Но вече не е толкова просто. Кемал ме намери в Бриджтън и ми каза, че си била изпратена в лудница. Доктор Крейторн е известен специалист по умствени разстройства, а сега той те мисли за луда. Мнението му може да послужи като убедително доказателство, с което Греъм се яви в съда и да заяви, че аз съм те отвлякъл с намерението да сложа ръка върху собствеността ти. Не съм запознат със закона, но има вероятност да възникне спор и да те направят повереница на Короната, докато всичко се уреди. — Дълбоко пое дъх. — Може дори да те върнат в лудницата.
Тя се скова в ръцете му.
— Не!
Никак не му се искаше да я плаши с подобни перспективи, но трябваше да я накара да разбере.
— Тези спорове не се решават бързо, Мериъл. Макар че Еймуърт ще се опита да ни помогне, здравето му е все още много крехко. Греъм току-виж успял със своето твърдоглавие. Мнението му за мен съвсем ще се развали, когато разбере, че аз не съм лорд Максуел. И по-голямата част от обществото ще застане на негова страна.
— Не — повтори отново тя, но този път гласът й бе само шепот. — Ти няма да им позволиш да ме затворят отново в онази ужасна лудница, нали?
— За мен има само два начина да те спася, Мериъл — сериозно заяви той. — Първият е да те отведа оттук и да живеем, като постоянно се крием. — При това доста скромно, което той не й спомена.