— Да, подозирах. — Кемал я изгледа внимателно. — Джена е индийско име, а и вашите цветове издават произхода ви.
— Смятам, че смесената ми кръв бе една от причините моят съпруг да се отнася толкова лошо с мен — горчиво рече младата жена. — Когато се оженихме, Мортън не знаеше, че съм наполовина индийка. Не го излъгах — просто това не ми се струваше важно. Когато той узна истината, започна да се отнася към мен, сякаш не съм човешко същество. Мелез, който има нахалството да му се противопоставя! Отлично основание да затвориш съпругата си в лудница.
— Съжалявам — тихо каза Кемал. — Светът е жестоко място.
Джена отметна косите си. Пръстите й леко трепереха.
— Не съжалявам, че сега съм свободна. Отървах се от Мортън и никога повече няма да допусна подобна грешка.
— Човек става по-силен от грешките си.
Джена се засмя.
— В такъв случай сигурно вече съм толкова силна, че мога да повдигна цяла планина!
— Според мен сте способна на всичко.
Погледите им се срещнаха.
Джена пое дълбок дъх и нерешително попита:
— Извинете ме за нахалството, Кемал, но се говори, че сте евнух. Обаче от малкото, което узнах за вас, не ми приличате на такъв.
Никоя жена не би задала подобен въпрос без основателна причина. Мериъл затаи дъх, докато наблюдаваше двойката на пейката, усещайки силните чувства, които се излъчват оттам.
Съвсем неочаквано Кемал се засмя.
— Компаньонката на моята малка лейди, госпожа Мадисън, реши, че съм пазач от харема. Знаех, че един евнух би бил най-подходящ придружител на едно малко момиче и затова никога не разсеях тази заблуда.
Джена звънко се засмя.
— Колко лошо от ваша страна! И все пак сте постъпили съвсем правилно. Аз наистина вярвам, че вие сте били спасението за Мериъл.
— Надявам се. Тя ми е скъпа като родно дете.
Изведнъж се възцари неловка тишина. Джена и Кемал смутено се спогледаха. После тя с болезнена несигурност докосна голямата му кафява ръка, която лежеше на пейката между тях. Докосването й бе съвсем леко и можеше да остане незабелязано. Вместо това обаче Кемал извъртя ръката си и я постави върху нейната. Нищо повече. Но в жеста му имаше толкова нежност и обещание.
Макар че само ръцете им се докосваха, помежду им избухна светлина и енергиите им се обединиха в едно цяло. Смаяна, Мериъл се отпусна на пети и се замисли. Джена и Кемал? За нея Кемал бе мил и безкрайно търпелив приятел, почти като баща. Но в същото време той бе силен и привлекателен мъж, който въобще не беше стар. А пък за Джена, която бе половин индийка, дори не беше и чужденец.
Преди да срещне Ренборн, Мериъл може би нямаше да разбере това необяснимо привличане между един мъж и една жена. Ако тогава бе станала свидетел на подобна сцена между Джена и Кемал, щеше да се почувства объркана и може би нещастна, защото досега грижите и цялото внимание на индиеца бяха само за нея.
Но животът й се бе променил и тя вече не се нуждаеше толкова много от него. Беше открила много по-пълна и всеобхватна интимност. Ако Кемал желаеше подобна близост с друга жена, нима не го заслужаваше след цялата безкористност и благородство, които бе проявил спрямо нея?
Обви ръце около коленете си и се залюля, питайки се какво ли бъдеще имат Джена и Кемал. След като Джена имаше съпруг, това нямаше да бъде нормална връзка. Обаче Ренборн й бе казал, че една жена с опит може да си го позволи, ако е достатъчно дискретна.
Пък след като бракът на Джена бъде анулиран — а от това, което Мериъл бе разбрала за генерал Еймс, той разполагаше с нужните връзки и влияние, за да го издейства, тя щеше да бъде свободна отново да се омъжи, ако пожелае. Макар че нямаше да бъде много обичайно една англичанка да се омъжи за индиец, баща й едва ли щеше да се противопостави, след като и той бе направил същото. Колкото и екзотично и необикновено за консервативния Шропшир!
В същия миг една мисъл осени Мериъл. Ако тя стане „нормална“ богата дъщеря на граф и има благороден съпруг, двамата щяха да притежават доста голямо обществено влияние. Значи, ако тя пожелаеше да удостои с приятелството си една не съвсем обикновена двойка, повечето, може би дори всички от местния хайлайф, щяха да последват примера й. Младата жена се усмихна горчиво. Във всеки случай, ако се налагаше да си част от обществото, за предпочитане бе да си от горните класи. Защото така ще имаш достатъчно власт, за да помагаш на приятелите си.
Изведнъж разбра защо Ренборн я искаше за съпруга, а не само за любовница. Да бъдат семейство бе тържествена декларация пред света, уверение, че си принадлежат един на друг. Той й го бе казал, ала тогава тя не го бе разбрала напълно. Макар че Мериъл не споделяше неговото уважение към брака имаше и яркия пример за отвратителното отношение на съпруга на Джена, сега вече разбираше по-добре неговата гледна точка.