Дори пред самия себе си не можеше да опише чувствата, които изпитваше. Огромната тъга завинаги щеше да остане в сърцето му. Но най-страшното беше празнотата. Чувстваше се като сапунен мехур, който ще се пръсне при най-лекия вятър.
Мисълта, че лейди Мериъл Греъм го очакваше, бе единственото сигурно и стабилно нещо. Нещастното момиче никога нямаше да бъде за него онова, което беше Констанца, но тя се нуждаеше от съпруг, който да се грижи за нея и да управлява наследството й — нещо, което нито един наемен работник не би могъл да стори. Макар че вуйчо й смяташе, че бракът и може би децата от този брак ще излекуват помрачения й разсъдък, Кайл подозираше, че това е напразна надежда. Все пак си бе обещал да направи най-доброто за момичето и щеше да го изпълни, стига Доминик да не се е провалил.
Но замяната би трябвало да е минала гладко — какво би могло да се обърка в такова тихо място като Уорфийлд? Доминик беше напълно способен да се справи с всичко, ако пожелае. Пък и той не по-малко желаеше измамата да успее.
Една чайка изписка наблизо. Кайл си спомни, че бе пъхнал в джоба си къшей хляб от закуската си, разчупи го на малки парчета и го хвърли на вятъра. Бързите и лакоми птици ги хванаха още преди да са паднали в морето.
Замисли се дали да не съобщи на близките си за брака си, но реши да не го прави. Не защото се срамуваше от любовта си към Констанца. Но познаваше хората и знаеше, че ще започнат да клюкарстват или да подхвърлят груби шеги относно женитбата с куртизанка. Само мисълта за това го отвращаваше, а и щеше да опетни святата памет на неговата любима.
Затова за света лейди Мериъл щеше да бъде първата и единствена лейди Максуел. Стигаше му, че обичаше Констанца и че й го бе доказал.
Глава 34
Когато стигнаха до Мейфеър, Доминик вече съжаляваше, че не се бе противопоставил по-енергично на желанието на Мериъл да дойдат в Лондон. Дългото пътуване се оказа тежко за нея, тъй като тя не бе свикнала да прекарва деня, затворена в малка, друсаща карета. Ала трябваше да бързат, затова спряха само няколко пъти, и то съвсем за кратко.
Но Лондон беше още по-ужасен. Градът винаги бе изпитание за Доминик след провинцията, но този път задушаващата смрад и оглушителният шум му се струваха още по-непоносими, тъй като си представяше как се чувства Мериъл, която бе станала бледа и напрегната. С цялото си поведение показваше, че не иска да бъде докосвана. Състоянието й малко се подобри чак когато навлязоха в по-чистия и представителен Мейфеър.
Доминик си наложи да не се суети около нея, но не можеше да прогони страха си, че тя ще се пречупи от изпитанията, на които бе подложена напоследък, и пак ще се оттегли в своя свят.
Щеше да бъде много по-лесно, ако се бе влюбил в някое нормално, макар и отегчително момиче. Бедата бе, че подобни момичета бяха просто… досадни.
Доминик много бе мислил по въпроса къде да отседнат. Макар че камериерът му Клемънт би трябвало да се е завърнал от провинцията, квартирата му не беше подходящо място за едно младо и неомъжено момиче. Някой тих хотел щеше да бъде много по-добър избор. Изведнъж зърна очертанията на Хайд Парк. Тогава му хрумна нещо.
Спря каретата и даде новия адрес на кочияша.
— Току-що осъзнах, че можем да отседнем у едни мои приятели — обясни той на Мериъл, когато се върна на мястото си в каретата. — Лорд и лейди Кимбъл. Смятам, че още не са напуснали страната.
Мериъл се напрегна още повече.
— Хора от висшето общество ли са?
Доминик поклати глава.
— И двамата са художници и проявяват артистична търпимост към необичайни ситуации. Едва ли някъде другаде в Лондон ще се чувстваш по-добре. Имат и много хубава градина. Разбира се, по лондонските стандарти.
Мериъл малко се отпусна.
— Защо си толкова близък с тези художници?
Как би могъл да й обясни каква наслада и взаимна радост бе искреното приятелство? Това бе нещо почти толкова тайнствено, колкото романтичната любов. Придържайки се към фактите, Доминик заговори:
— Лейди Кимбъл — Ребека — е много известна художничка портретистка. Тя рисуваше портрета на една дама, която някога познавах и която ме помоли да я придружавам по време на сеансите. — Като млад безделник Доминик разполагаше с много свободно време, за да задоволява подобни молби, а въпросната дама бе вдовица, с която тогава имаше любовна връзка.
— Тъй като моята приятелка и Ребека се увлякоха в обсъждания на позата, аз ги оставих и се озовах в студиото на Кенет, лорд Кимбъл. Той беше войник, но истински, а не жалко подобие като мен. Беше станал известен с картините си за войната и последствията от нея. — Доминик си припомни онзи миг, когато бе влязъл в студиото и бе спрял като закован пред една почти завършена картина върху статива. Това бе денят, когато бе открил силата на изкуството.