— С удоволствие, макар че ви моля да не казвате на никой друг, дори и на сър Антъни и лейди Сийтън.
Доминик придружи приятелите си в салона в задната част на къщата. След като всички се настаниха удобно, той разказа накратко историята на Мериъл, как се бе запознал с нея и причините, които налагаха бързия брак. Накрая завърши с думите:
— Знам, че ви моля за голяма услуга, но ще ни позволите ли да останем в дома ви една или две нощи, докато подготвя всичко за сватбата?
Кенет се намръщи.
— Разбира се, че си добре дошъл, но сигурен ли си в това, което правиш?
— Който набързо се жени, после съжалява — сухо изрецитира Доминик. — Положението не е идеално, но аз съм убеден, че искам да се оженя за нея и че в никакъв случай няма да позволя на чичо й да я затвори отново в лудница.
Споменът за Мериъл, облечена в усмирителна риза и завързана за онзи стол, го накара да потръпне, което бе много по-убедително от всякакви думи.
Ребека и Кенет се спогледаха и се разбраха.
— Трябва да се ожените тук — каза Кенет. — Сватбата на един лорд в домашна обстановка винаги се приема добре, а и говори за благородна скромност.
— Нямах намерение да ви въвличам в това — смаяно каза Доминик. — Ако лорд Греъм реши да ме обвини публично в съблазняването на неговата душевноболна племенница, можете да се окажете забъркани в много неприятен скандал.
— Вече се отегчихме да се държим прилично — невъзмутимо се обади Ребека. — Смятам, че е най-разумно церемонията да се състои вдругиден. За утре няма да успеем да се подготвим както подобава.
Доминик се намръщи.
— Хубаво е сватбата да бъде скромна. Не искам Мериъл да се подлага на допълнително напрежение.
— Разбирам — успокои го Ребека. — Но дори и единствените гости да сме ние двамата с Кенет и децата, все пак трябва да има някаква церемония. Бракът е една от най-важните стъпки в живота на един човек и затова сватбата не бива да бъде тъжна и претупана. — Хвърли топъл поглед към съпруга си. — Повярвай ми, след време и двамата често ще си спомняте с радост този толкова специален за вас ден.
Доминик бавно кимна.
— Права си, Ребека. Мериъл е била лишавана от много неща — заслужава шанса да бъде булка. Освен това не съм сигурен дали ще мога да приготвя всички необходими документи за утре. Разрешителното, съдията, брачния договор… — Започна мислено да си съставя списък, който включваше и това да се отбие в квартирата си, за да си вземе дрехи. Да се ожени за годеницата на Кайл в неговите дрехи, щеше да бъде допълнителна обида за брат му.
Ребека се надигна от стола и приближи до прозореца, който гледаше към градината.
— Как мислиш, дали лейди Мериъл ще ми позволи да я нарисувам?
Доминик отложи за по-късно съставянето на списъка със задачите си и се присъедини към домакинята. В дъното на градината се издигаше голямо дърво, под чийто клони се гушеше пейка. Мериъл седеше на нея със затворени очи, облегнала гръб на дървото. Хрътката на Кимбъл лежеше в краката й, а сивата котка дремеше в скута й. Младият мъж се поуспокои, тъй като видя, че лицето й почти е възвърнало цвета си.
— Може би ще се съгласи да ти позира — отвърна той. — Но не още при първото ни посещение. И без това доста трудно понася престоя си в града.
— Ребека, сър Антъни и аз може би ще трябва да хвърляме чоп, за да решим кой ще я рисува пръв — развеселено подхвърли Кенет. — Тя притежава невероятна душевна дълбочина.
— Виждам я като Дафне — промърмори съпругата му. — Точно в мига, в който започва да се превръща в лаврово дърво, за да избяга от страстта на Аполон.
— Аз лично я олицетворявам с една от героините на Кийтс — каза Доминик.
— La Belle Dame Sans Merci? Идеално й подхожда! — веднага се съгласи Ребека. Очите й се замъглиха от въображаемо видение. — Стъклена спирала с метална сърцевина. Сребърна девица във вековна гора, заобиколена от омагьосани зверове.
— По-късно, любов моя. — Кенет сложи ръка на рамото й. — Това, от което момичето се нуждае сега, е спокойно убежище, а не мистична картина.
Думите му върнаха Ребека в действителността.
— Мислиш ли, че ще има нещо против, ако сляза долу и поговоря с нея?
— Ако има, много скоро ще го разберем — мрачно се усмихна Доминик. — Макар че съм сигурен, че баща ми е единственият човек, когото е ухапвала.
В очите на Ребека лумнаха весели пламъчета.
— Струва ми се, че лейди Мериъл много ще ми хареса. — Съблече работната си риза и излезе от салона.
Доминик се зае да обсъжда плана си за по-нататъшните бойни действия с Кенет. Колко хубаво, че му бе хрумнало да дойде тук! Домът на лорд и лейди Кимбъл бе истински рай за двама бегълци. Дори и Греъм да реши да търси племенницата си в Лондон, вместо в Гретна Грийн, никога нямаше да ги открие тук. Още два дни и щяха да бъдат съпруг и съпруга, а Мериъл щеше да бъде в безопасност.