— Mehndi. Временни рисунки, които се правят с къна. Много са популярни в Индия.
Със светнали като на малко момиченце очи Ребека отново се отпусна на пейката.
— Очарователно! Моля те, разкажи ми за тях! Имат ли някакво специално значение? А дали е възможно да са намери къна тук, в Лондон?
С усмивка Мериъл търпеливо се зае да отговаря на въпросите на домакинята си и се почувства добре, задето можеше да даде нещо в замяна на безкористното приятелство, което бе получила.
Глава 35
Доминик с облекчение видя, че когато се завърна от градината, Мериъл почти се бе възстановила, макар да личеше, че е доста уморена. Тя му хвърли бегъл поглед и помоли да й донесат някаква по-лека храна в стаята, за да може да си легне рано.
Доминик също се чувстваше уморен, а и не желаеше да нарушава обичайния ежедневен ритъм в къщата, затова почти веднага след вечерята се извини и се оттегли. Преди да се прибере в спалнята си, отиде да провери как е Мериъл.
След като почука и тя му извика да влезе, я откри да седи на перваза на прозореца с вдигнати крака, обвила ръце около коленете си, и да се взира в летния здрач. Сивата котка явно я бе последвала, защото в момента довършваше вечерята й.
— Предполагам, че все пак си хапнала нещо, преди пухкавата котка да удостои с вниманието си чинията ти. — Доминик я целуна по главата и седна на стола до прозореца. Босите й крака се подаваха изпод роклята й.
— Ние сключихме сделка — отвърна тя, без да го поглежда. — Аз да изям половината храна, а той да получи останалата.
— По-добре ли се чувстваш?
Тя кимна, зареяла поглед в градината или може би към покривите на Мейфеър.
— Но моят живот се промени толкова много, че понякога се питам дали не сънувам.
Проследи внимателно съвършения й профил.
— Съжаляваш ли?
Тя остана мълчалива дълго време.
— Предполагам, че не. Спечелих доста неща. Макар че бях щастлива, преди ти да се появиш. Не знаех или по-скоро не се интересувах от това, което пропусках. Дали щях да се чувствам по-добре, ако си бях останала същата?
Доминик потръпна. Обикновено оценяваше откровеността, но сега го заболя, че тя все още не е сигурна дали го иска в живота си.
— Промяната щеше да дойде рано или късно. — Опита се да не прозвучи отбранително. — Лорд Еймуърт бе този, който е стоял между теб и лудницата, а той е по-стар и с по-лошо здраве от лорд Греъм.
— Може би Уорфийлд бе само мечта. Щастлив сън…
— Сега нещастна ли си?
Мериъл потрепери.
— Чувствам се… някак си в безтегловност.
Успокоявайки по-скоро себе си, Доминик стана от стола, пристъпи към перваза, вдигна я и се върна обратно, за да седне отново вече с нея в скута си. Тя въздъхна леко и се сгуши до него, опряла глава на рамото му. Докато светлината навън бавно гаснеше, той я милваше по гърба, омиротворен от топлината на тялото й и от познатия й аромат.
Макар че му беше трудно, знаеше, че все пак трябва го каже.
— Още не е късно да се откажеш от сватбата, ако наистина не я желаеш, Мериъл. Могат да се предприемат други стъпки, за да бъдеш далеч от чичо си. Родителите на Ребека предложиха да заминеш с тях и да живееш в провинциалното им имение поне няколко месеца. То е диво тихо място. Мисля, че там ще ти хареса.
Слабото й тяло се напрегна, а тишината се проточи толкова дълго, че той реши, че тя ще приеме тази нова възможност. Вместо това обаче Мериъл попита с безизразен и отпаднал глас:
— Да не би да си размислил и да си разбрал, че не съм подходяща за твоя съпруга?
— Мили Боже, не! — възкликна Доминик. — Как можа да ти хрумне?
— Аз ти причиних много неприятности. Сега, след като вече сме в Лондон, сигурно е станало очевидно, че всъщност никога няма да бъда нормална. — Отметна глава. Очите й бяха непроницаеми в полумрака на стаята. — В обществото се смята, че джентълменът не може да се откаже от предложението си за брак. Само дамите имат тази привилегия. Глупаво правило. Аз те освобождавам от задълженията ти. Ти пожела да ме спасиш и го направи. Не бива да плащаш прекалено висока цена, за да бъдеш джентълмен.
Пулсът му се учести.
— Аз не те желая по задължение, а от любов, Мериъл. Просто искам да бъда сигурен, че ти ще се омъжиш за мен по своя воля.
Устните й се извиха в явно недоверие.
Ужасен, че двамата са на крачка от раздялата, той я целуна страстно. Искаше да заличи всичките й съмнения. След миг колебание устните й се разтвориха под неговите и тя му отвърна с плам.