Желанието лумна и Доминик осъзна, че именно от това се нуждаеха.
Не се бяха любили от нощта, в която я бе измъкнал от лудницата. По време на пътуването си вземаха отделни стаи от благоприличие, а и защото не искаше да й се натрапва, тъй като тя бе още толкова слаба и разтърсена от преживяното.
Но страстта лекуваше. Това бе и начин да се възроди близостта им. Усети как Мериъл се оживява, а ноктите й се забиват в раменете му.
Целувката им се задълбочи и той плъзна ръка под полите на избелялата слугинска рокля. Тя разтвори колене и той усети копринената кожа от вътрешната страна на бедрата й. Мериъл простена, когато докосна влажните, горещи гънки на най-съкровеното й място. Пръстът му се плъзна по-навътре, бедрата й се повдигнаха и тя започна да се трие в него. Доминик я вдигна трескаво и я положи върху пурпурната покривка на леглото.
После припряно разкопча панталоните си и я възседна, като вдигна нагоре полите й, за да може да проникне в горещото й и покорно тяло. Когато влезе в нея, от гърлото й се изтръгна стон, обви бедра около кръста му и се притисна към него. Телата им се сляха в едно.
Любиха се диво и бързо, изгарящи от пламъка на взаимната си страст. Когато Доминик усети първите тръпки на освобождението й, впи устни в нейните и виковете им отекнаха в едно. Изля топлото си семе в нея, после се отпусна, треперещ и замаян. Зачуди се дали и двамата не са полудели.
Пое дълбоко дъх и се претърколи настрани.
— Все още ли се съмняваш, че те желая?
Тя се засмя тихо и докосна бузата му.
— Не, Доминик.
Усети задоволството в гласа й и разбра, че е искала да се увери във властта си над него. Под външната й крехкост и уязвимост се криеше огромна сила. От много години сама бе господарка и на живота си, и на Уорфийлд.
Но напоследък бе объркана и уплашена, затова имаше нужда да разбере, че не е безпомощна жертва. Доминик нежно я целуна по слепоочието. Колко хубаво бе, че й бе върнал увереността и в същото време бе толкова щедро възнаграден.
Никой от двамата повече не спомена за отмяна на сватбата.
Денят започна добре с посещение на адвоката на Кимбъл. Отнесоха се към него, защото Доминик не искаше да се свързва със семейния адвокат, който бе разкрил пред лорд Греъм плановете на лорд Еймуърт. Адвокат Карлтън, мъж с проницателни и умни очи, обеща веднага да подготви документите, с които Мериъл щеше да запази контрола върху богатството си. На следващия следобед планираха да ги подпишат в дома на Кимбъл.
Изваждането на специалното разрешително мина без проблем, а свещеникът от кварталната църква заяви, че с радост ще извърши бракосъчетанието. Доминик се отби в ергенската си квартира и завари там камериера си Клемънт, който току-що се бе завърнал от провинцията. Прислужникът го увери, че болната му майка се чувства значително по-добре.
За Доминик бе истинско облекчение да сподели преживяното през последните седмици с Клемънт, който бе и негов доверен приятел. Макар че по време на разказа му камериерът на няколко пъти облещи очи и нададе смаяни възклицания, все пак успя доста чевръсто да опакова дрехите на господаря си и да му пожелае всичко най-хубаво. Доминик се замисли дали да не го покани на церемонията, но след това се отказа. Съпругата му не се нуждаеше от непознати край себе си. Камериерът му щеше да се присъедини по-късно към тях.
Когато се върна в къщата на Кимбъл, откри, че Мериъл се е превърнала във всеобща любимка. Освен че бе играла с децата и бе правила компания на Ребека в студиото й, тя бе използвала плевели и градински цветя, за да подреди изключително оригинален букет.
— Мериъл притежава усета на истински художник — заяви Ребека.
— Да, тя рисува с цветя и клонки — съгласи се Доминик. Сега, след като се бе научил да възприема оригиналността й, той много обичаше нейните творения.
В късния следобед пристигна и Карлтън с подготвения брачен договор. Всички се събраха в кабинета на Кенет и адвокатът обясни на Мериъл отделните точки. Доминик не искаше да има и сянка от съмнение, че се опитва да се възползва от богатството й.
Мериъл изслуша адвоката с отнесено изражение, което сериозно обезпокои Доминик. Изглежда отново се бе оттеглила в своя собствен свят и сякаш изобщо не осъзнаваше важността на това, което обсъждаха.
След обобщението на Карлтън обаче, тя прегледа набързо документа и спокойно го скъса на парчета. Мъжете я зяпнаха смаяно.
— Клаузите за финансовото обезпечаване на децата звучат разумно. Запазете ги. Колкото до останалото, искам да съставите договор, според който Ренборн и аз имаме еднаква отговорност за Уорфийлд и еднакъв достъп до парите. Освен това никой от нас да няма правото да продава земята или да взема решения за големи инвестиции без съгласието на другия.