Челюстта на Карлтън увисна.
— Това са много смели клаузи.
Тънките вежди на Мериъл се извиха.
— Но не и незаконни, нали?
— Ако са обосновани както трябва — призна адвокатът.
— Тогава го направете. — Мериъл се изправи. В семплата синя рокля на Ребека имаше вид на истинска аристократка. — Ако аз умра преди съпруга си, той наследява моята част от имуществото ми. Ако умрем, без да оставим деца, моето богатство ще се върне там, откъдето е дошло: земята — при семейството на майка ми, а парите — при роднините на баща ми.
— Н-но нали ти искаше твоята собственост да бъде в попечителски фонд, така че аз да нямам възможност да злоупотребя с богатството ти — заекна Доминик.
— Това беше твое предложение, а не мое — студено отвърна Мериъл. — Казах, че предпочитам да ти бъда само любовница, но никога не съм се съмнявала в твоята честност. — Наклони глава. — Господа. — Обърна се и напусна кабинета, а дългата й сребристоруса плитка бавно се по-люшна на гърба й.
Доминик все още не можеше да се опомни. Видя, че Кенет трепери и едва се сдържа да не избухне в смях, Карлтън пък свали очилата си в позлатени рамки и усилено се зае да лъска стъклата им с носната си кърпичка.
— Забележителна млада дама, господин Ренборн. Изискванията й към брачния договор са доста необичайни, но не и неразумни.
— Ти ще се ожениш за една фея от стомана, Доминик — ухили се Кенет. — Ясно се вижда, че във вените й тече кръвта на нейните нормандски прадеди. — С разсеян поглед той взе едно парче от брачния договор и молив, и започна да скицира нещо. — Ето така бих я нарисувал — като нормандска господарка на голям замък, която защитава и себе си, и хората си по време на обсада, докато съпругът й се бие с врага. Нежна, но в същото време твърда и непоколебима, с меч в ръка тя е начело на своите воини срещу неприятелската армия.
Доминик отчаяно погледна към тавана. Но въпреки че Мериъл го бе накарала да изглежда като пълен глупак пред другите двама мъже, нейният жест го трогна. Тя искаше двамата да бъдат равностойни партньори. Наистина брачният договор не бе с обичайни клаузи, но беше точно такъв, какъвто самият той би съставил.
А което бе още по-важно, тя му бе доказала, че му вярва. Някой ден, с Божията помощ, можеше и да го обикне така, както той обичаше нея.
Глава 36
Когато пристигна в Лондон, Кайл имаше някакво особено усещане за нереалност. Всичко си изглеждаше така, все едно никога не е заминавал. И в същото време го обзе чувството, че го е нямало с години и се е променил до неузнаваемост.
Отърси се от объркващите мисли и реши, че първата му работа е да посети брат си. Двамата си бяха уговорили няколко възможности за среща, в зависимост от това как са се развили нещата в Уорфийлд. Първият и най-удобен вариант бе да се видят в квартирата на Доминик, ако той е напълнил успешно мисията си и се е завърнал.
В този случай брат му щеше да го осведоми накратко за посещението си, а Кайл да продължи по-нататък. Най-вероятно се задаваше бърза сватба, защото чичото на Мериъл, лорд Греъм, планираше да се върне след около две седмици от Европа.
Ако Доминик обаче все още беше в Уорфийлд, трябваше да изпрати съобщение на камериера си Клемънт. Ако пък камериерът не се беше завърнал от провинцията, Кайл трябваше да замине за Шропшир и да се свърже с брат си или да отиде във фамилното имение и там да изчака завръщането на Доминик. Със сигурност нямаше да бъде възможно да си разменят местата в Уорфийлд; дори и най-разсеяният човек щеше да забележи, ако за една нощ Доминик се превърне в Кайл. Трябваше да мине известно време, за да избледнеят спомените.
Кайл предполагаше, че Доминик по-скоро вече се е отегчил от живота в имението и се е завърнал в Лондон. Ако наистина бе така, измамата би минала без никакви усложнения.
Нетърпелив да сложи край на всичко, Кайл се отправи към квартирата на брат си. Почука и зачака в полутъмното преддверие. Отвътре се чуха стъпки и Клемънт отвори вратата. Камериерът повдигна вежди:
— Да не би да забравихте нещо, сър? Ако не побързате, ще закъснеете за собствената си сватба.
Кайл замръзна, обзет от мрачно предчувствие.
— Каква сватба?
Клемънт се вгледа по-отблизо и пребледня.
— Мили Боже, лорд Максуел!
Опита се да затръшне вратата, но беше твърде късно. Кайл го избута и нахлу в апартамента.
— За кого се жени Доминик? — властно попита той.
С безизразно лице камериерът отстъпи назад.
— Изпуснах се, милорд. Не очаквах да видя вас.