— Достатъчно! — Широкоплещест и застрашителен, Кенет Уайлдинг се озова до Кайл, преди той да е ударил отново брат си. Изви ръката му отзад и нареди: — Дайте на Доминик възможност да ви обясни.
Кайл се опита да се освободи, но извика от болка, тъй като Кенет го стисна по-силно.
— Какво има да се обяснява? — горчиво попита Кайл, насочил пламналия си поглед към Доминик. — Ти винаги си ме мразил и презирал заради престъплението ми да се родя пръв. Сега най-после успя да си отмъстиш. Проклет да си!
Опустошението в очите на Кайл парализира Доминик. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от мъка, затова промълви вцепенено:
— Съжалявам, Кайл, но всичко е заради спасението на Мериъл. Просто нямаше друг начин.
— Проклет лицемер! — Кайл отново се опита да се изскубне от хватката на Кенет, който рече:
— Не ме интересува колко си разстроен. Не ти позволявам да държиш такъв език пред съпругата и децата ми! Ако искаш да говориш с брат си цивилизовано, нямам нищо против. А сега се махай от къщата ми!
Една вена изпъкна върху челото на Кайл, но той спря да се бори.
— Никога не бих допуснал, че ще паднеш толкова ниско, Доминик! Господи! А аз бях започнал да си мисля, че може отново да станем приятели! — Сви устни. — Колко умно. Не само че си си доставил удоволствието да съблазниш моята годеница, но едновременно с това ще получиш пари и власт, за които винаги си мечтал. А като си помисля какъв глупак съм бил да ти се доверя! И то само защото си ми брат!
— Кълна се, че не го направих злонамерено! — извика Доминик, ала в същото време разбираше, че няма никакъв смисъл да обяснява, че обича Мериъл и че му се е наложило да действа бързо, за да я защити. Кайл бе толкова бесен, че виждаше в постъпката му единствено предателство. Каквото и да му кажеше сега, щеше да го приеме като извинения на страхливец.
Мериъл хвана решително ръката му и остро рече:
— Вие грешите много, лорд Максуел. Аз никога нямаше да се омъжа за вас, така че нямате никакво право да обвинявате Доминик, че е откраднал годеницата ви!
Тогава Кайл я погледна за пръв път. И примигна смаяно, сякаш не я позна. После отново насочи възмутения си поглед към брат си. Мериъл нямаше никакво значение за него в момента — Доминик бе този, който бе извършил непростимо престъпление.
— Съжалявам, Кайл…
— Време е да си вървите, лорд Максуел — твърдо заяви Ребека. — Предлагам ви, след като се успокоите, да обсъдите всичко с Доминик, но не и преди това.
Кенет пусна Кайл и го съпроводи до вратата на салона. Лорд Максуел сковано излезе, без да се обърне.
Доминик знаеше, че трябва да направи нещо, за да разчупи тази смразяваща тишина. Цялата отвратителна бъркотия бе по негова вина. Но собствената му болка и тази на брат му сковаваха сетивата му. Особено след като узна, че Кайл е възнамерявал да възстанови отношенията им. Почувства се още по-окаян и презрян.
Мериъл го отведе до най-близкия стол.
— Оставете ни — обърна се тя към присъстващите и бутна съпруга си да седне.
Гостите безмълвно напуснаха стаята. Дори котката ги последва.
Щом останаха сами, Мериъл прегърна Доминик и притисна главата му до гърдите си.
— Съжалявам — тихо промълви тя, докато го милваше по врата. — До този момент не осъзнавах как ще приеме брат ти новината за нашия брак.
Разтреперан, Доминик обви ръце около нея.
— Двамата с Кайл се бяхме отчуждили, но никога не сме губили доверие един в друг. Сега аз унищожих вярата му в мен и той никога няма да ми прости. — Кайл не умееше да прощава — това бе привилегия на Доминик.
— Ти изгуби доверието му, за да спечелиш моето, за което се изисква голяма смелост. — Мериъл склони лице до главата му. — Благодаря ти, съпруже мой.
Той затвори очи и се отдаде на нейната благословена топлина, заслушан в ускорените удари на сърцето си. Бе много по-лошо отколкото, ако Кайл бе умрял. Смъртта бе опустошителна, но много по-проста. Сякаш изгубваш част от себе си. А този кошмар от болка и предателство щеше завинаги да бележи и Кайл, и него.
Дали можеше да постъпи иначе? Например, да скрие Мериъл някъде на безопасно място и да чака, докато Кайл се върне? Брат му пак щеше да побеснее.
Тогава в съзнанието му проблесна образът на Мериъл, завързана за стола в Блейдънхам. Не можеше да рискува това да се случи отново. Опасността от Греъм бе напълно реална. Чичо й беше бивш военен. Ако ги притиснеше със съдийско решение и пистолет в ръка, всичко можеше да свърши фатално.
Не, нямаше избор. Не и след като бяха застрашени безопасността и разума на Мериъл. Сега трябваше да понесе последствията. Поне, слава на Бога, Мериъл му вярваше достатъчно и знаеше, че не е действал, воден от отвратителните подбуди, в които Кайл го бе обвинил.