Глава 38
Рексъм и Лусия се бяха завърнали в Дорнлей. По дяволите! От гърба на коня си, изправен на върха на хълма, който гледаше към къщата, Кайл наблюдаваше как баща му и сестра му излизат от каретата. После обърна коня си и го подкара в противоположна посока. За два дни се потопи в пълно усамотение и покой, ала все още не бе готов да се срещне с близките си.
Доста обмисля дали да им съобщи новината. Реши да не го прави, защото щеше да бъде принуден да изтърпи виковете на баща си, а и случилото се бе още твърде болезнено.
Гневът, който го бе залял в Лондон, се бе уталожил. Сега бе просто уморен и безразличен. Рано или късно трябваше да направи нещо, но проклет да е, ако знаеше какво.
Кайл успя да отложи срещата с баща си и сестра си с ден и половина, тъй като Дорнлей бе достатъчно голямо имение. Но на следващата вечер, след дълга разходка из близките хълмове, той се върна в стаята си и завари Лусия, седнала в най-удобното му кресло да чете книга. Когато брат й влезе, тя вдигна глава.
— Твърде е късно да бягаш, вече те видях.
Замисли се дали наистина да не се обърне и да не хукне, ала имаше нещо доста унизително в това да се крие като катерица в собствения си дом.
— Трябваше да заключа вратата.
Лусия затвори книгата и я остави настрани.
— Не можеш вечно да се криеш. Искам да знаеш, че съм на твоя страна, каквото и да се е случило.
Кайл хвърли шапката си през стаята и се свлече в дървения, богато украсен стол.
— Означава ли това, че пращаш Доминик по дяволите?
— Аз съм на страната и на двама ви — тихо отвърна тя. — Разбира се, познавам теб по-добре, но и двамата сте мои братя.
Кайл преглътна думите, които нагарчаха на езика му.
— Знаеш ли какво е направил? — остро попита той.
Лусия кимна.
— Писмата от Доминик пристигнаха днес. На баща ми е поднесена официалната версия за случилото се. На мен обаче Дом ми разказва цялата история, защото аз му помогнах, и той смята, че заслужавам да знам истината. — Изгледа смръщено брат си. — Споменава, че си се появил веднага след церемонията и че си бил доста… разстроен…
— Меко казано. — Кайл стисна устни и отиде да вземе гарафата с коняка от шкафа. Донесе я в нощта, когато се върна в Дорнлей. Беше сигурен, че рано или късно ще му потрябва малко алкохол, за да забрави поне за миг непростимото предателство.
Наля си щедра доза и тъкмо се канеше да върне гарафата на мястото й, когато сестра му попита:
— Няма ли да предложиш и на мен?
Думите й го смаяха.
— Ти си твърде млада, за да пиеш коняк.
Лусия вдигна вежди.
— Вече съм пълнолетна и съвсем скоро ще се омъжа.
Кайл, без да каже нищо, наля малко от златистата течност в друга чаша, подаде й я и се настани в друг, не толкова удобен стол.
— Надявам се, че не си дошла да си побъбрим като брат и сестра, защото не съм в настроение.
— Вече го разбрах. — Лусия отпи предпазливо от коняка. — Знаеш ли, че аз и татко посетихме Уорфийлд, когато Доминик беше там и се преструваше на теб?
Кайл застина.
— Мили Боже, значи Рексъм отдавна е наясно с измамата?
Лусия поклати глава.
— Знаеш, че от суета не носи очила. Изобщо не разбра — Доминик те имитираше много добре. Аз, разбира се, веднага го познах, но той ме помоли да не разкривам самоличността му. — Улови погледа му. — Съгласих се заради двама ви.
Кайл потрепери при мисълта как ли се е чувствал Доминик, когато семейството се е озовало в Уорфийлд. Сигурно едва се е удържал да не побегне накъдето му видят очите.
Тогава за пръв път се зачуди какво ли се е случило в негово отсъствие. Очевидно доста неща се бяха объркали. Съблазняването на лейди Мериъл от Доминик бе само едно от тях. Неволно изпита любопитство.
— Кажи какво те измъчва. Очевидно няма да си отидеш, докато не го направиш
— Трябва да узнаеш цялата история.
Огледа чашата си, очарован от начина, по който светлината на свещите се пречупваше в златистата течност.
— Доминик ли те помоли да ме утешаваш? Би трябвало да знае, че няма да се получи.
— За нищо не ме е молил! — сърдито отвърна сестра му. — Идеята да говоря с теб е моя, защото не мога да понеса мисълта, че братята ми ще си останат отчуждени до края на дните си.
— В такъв случай е по-добре да свикнеш — рязко рече Кайл. — Ако имам късмет, никога повече няма да го видя. Това, което е направил, е… непростимо.
Лусия пренебрежително изсумтя.
— Защо? Защото ти си влюбен до уши в Мериъл? Един влюбен мъж никога не би помолил брат си да ухажва годеницата му вместо него.
Кайл вдигна глава и стисна сурово устни.
— Имах си причини!
Гласът й омекна.