Добре знаеше, че мъчителното главоболие няма да стихне скоро. Провеси крака от леглото и се огледа намръщено. От наклона на слънчевите лъчи си личеше, че бе превалило пладне. А той все още бе облечен със снощните бричове и риза. Поне бе успял да смъкне сакото и ботушите, преди да се просне на леглото.
Прозина се и се затътри към дневната. Надяваше се майката на Клемънт скоро да оздравее, защото навсякъде цареше пълен хаос и ако камериерът му не се завърнеше до ден-два, щеше да бъде принуден да си потърси чистачка.
Отвори вратата на дневната и застина на прага. Отсреща го гледаше двойникът му.
Или по-точно — безупречно облеченото негово копие. Почувства се така, сякаш го заляха с кофа ледена вода.
Преди да успее да измисли някакъв язвителен поздрав, брат му изрече:
— Трябва да се обръснеш и да се подстрижеш. — Срита смачканото сако с върха на блестящия си ботуш. — Ще пламне цяла клада, ако се изгорят боклуците в тази стая.
— Не си спомням да съм ти искал мнението — кисело отвърна Доминик. Никой на този свят не бе способен да го ядоса толкова, колкото баща му и брат му. Откога не се бе виждал с Кайл? Най-малко две години. Пътищата им се пресичаха много рядко, а при среща само студено си кимаха. Не се движеха в едни и същи кръгове, което напълно ги устройваше.
— Защо си дошъл? Да не би Рексъм да е умрял?
— Графът се радва на обичайното си здраве. Доколкото това може да се каже за един хронично болен човек.
Кайл закрачи нервно из стаята. Напрежението и притеснението струяха от цялото му същество.
Доминик затвори вратата, облегна се на нея и скръсти ръце пред гърдите си, наслаждавайки се на смущението, обхванало неговия брат близнак. Кайл винаги бе успявал да прикрива безпокойството си под ледена маска, но днес това като че ли не му се удаваше. Приличаше на човек, който всеки момент ще избухне.
— След като нашият скъп баща е все още сред живите, на какво дължа благоволението да те видя в моята бедна бърлога?
Кайл се намръщи. След някоя и друга година тежкият му характер щеше да издълбае дълбоки бръчки около устата, но засега лицето му бе абсолютно еднакво с това, което Доминик всяка сутрин виждаше в огледалото. Само малко по-пълно. Във всичко останало близнаците си приличаха като две капки вода. И двамата бяха малко над средния ръст, широкоплещести, добре сложени, с черни, леко къдрави коси. Като момче Доминик се радваше на удивителната прилика с брат си. Сега я ненавиждаше. Струваше му се нелепа, защото по характер бяха напълно различни.
— Може би посещението ми е проява на братска привързаност.
— Да не би да ме мислиш за глупак, лорд Максуел?
— Да — безцеремонно заяви брат му, а презрителният му поглед обходи безпорядъка в стаята. — Толкова ли ти харесва да се въргаляш в тази кочина?
Доминик сви устни. Нямаше намерение да обсъжда личния си живот с брат си.
— Предполагам, че си дошъл, защото искаш нещо, макар че не мога да си представя какво би могъл да предложи един безполезен втори син на наследника и бъдещия господар на Рексъм.
Кайл промърмори с доста по-смекчен тон:
— Прав си. Нуждая се от помощ и само ти си в състояние да ми я окажеш.
— Нима?
Студеният блясък в очите му недвусмислено издаваше колко мрази да моли, но все пак Кайл продължи с равен глас:
— Искам през следващите няколко седмици да се представяш за мен.
След като се окопити от първоначалния шок, Доминик избухна в смях.
— Не говори глупости! Лесно мога да измамя само някой непознат. А и какъв е смисълът от този маскарад?
Доминик умееше по-добре да се представя за Кайл, отколкото Кайл успяваше да имитира Доминик, но не си бяха разменяли ролите, откакто бяха първокласници. Понякога Доминик се питаше как ли би протекъл животът му, ако и двамата бяха отишли в Итън.
— Сега… обстоятелствата са по-специални. Ще бъдеш сред непознати. — Кайл се поколеба и добави: — Ще ти заплатя щедро.
Доминик се бе запътил към малкия килер, но последните думи го накараха да спре и да се извърне. Очите му гневно засвяткаха.
— Махай се оттук! Веднага!
Брат му го бе мамил и предавал, но никога досега не си бе позволявал да се опитва да го купи.
Кайл измъкна от вътрешния си джоб връзка документи.
— Това ще е твоята награда, ако се справиш успешно със задачата.
Доминик ги разгърна и се вцепени, невярващ на очите си.
— Но… но това е нотариалният акт на Брадшо Манър!
— Знам отлично. — Кайл го измъкна от ръката на брат си и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си.