— Ще видиш колко различен изглежда Уорфийлд от гърба на коня.
С тези думи дръпна поводите и Пегас бавно потегли. Мериъл се притискаше тъй силно към него, че той усещаше всяка извивка на тялото й. Тя със сигурност вече бе зряла жена, а не малко момиченце.
Вперил поглед право напред, младият мъж насочи Пегас към тревистата алея зад къщата. Роксана ги последва. Конят пристъпяше плавно и постепенно Мериъл отслаби хватката си.
— Сега ще препуснем в лек тръс, така че се подготви — рече Доминик.
Дали го разбра? Във всеки случай изобщо не помръдна.
— Минаваме в лек галоп — предупреди я той след няколко минути.
Хвана здраво юздите, премести тежестта си напред и заби колена в хълбоците на коня. Пегас с радост се понесе по алеята. Листата на дърветата шумоляха, а вятърът рошеше косите им.
Мериъл се засмя от удоволствие и сякаш сребърни звънчета зазвъняха из въздуха. Досега никога не я бе чувал да се смее. Сърцето му подскочи развълнувано. Искаше му се да я вземе в прегръдките си и да сподели радостта й.
Хубави мисли му минаваха, няма що! И то върху гърба на коня! А и тя не бе негова, за да има правото да я прегръща. Дори все още не принадлежеше и на Кайл. И може би никога нямаше да му принадлежи. И въпреки това искрената й радост бе заразителна.
Вече приближаваха железните порти. Доминик забави Пегас и рече през рамо:
— Денят е толкова хубав. Смятам да те заведа до селото…
Тя нададе ужасен звук, пусна го и скочи.
Смаян, Доминик спря коня и рязко се извърна. Мериъл тупна на земята и се претърколи в тревата. Сред развените й поли се бялнаха голите й крака. Доминик се спусна след нея, изплашен, че може да си е счупила някоя кост или да се е ударила. Преди обаче да успее да я стигне, тя се изправи и хукна към дърветата, които обграждаха алеята.
Доминик завърза юздите за един клон и затича.
— Мериъл, почакай!
Роксана внезапно се изпречи на пътя му и изръмжа оголвайки острите си зъби. Доминик се закова на място. Кучето го харесваше, но явно нямаше да се поколебае да го разкъса, ако заплашваше господарката му.
Пое си дълбоко въздух. Каза си, че Мериъл не би могла да тича, ако се е наранила при падането, а тя вече бе изчезнала из дебрите на парка.
Дали уплахата й, че ще излезе извън стените Уорфийлд, бе признак на лудост? Едва ли, след като имението винаги е било нейно убежище.
Искаше му се някой да го бе предупредил какво ще се случи, ако реши да я изведе извън Уорфийлд.
Глава 8
Доминик се събуди призори. В съня си се бе носил из небето, възседнал летящ кон. Зад гърба му, обвила ръце около кръста му, се смееше девица със сребристоруси коси. Смехът й огласяше небесната шир като стотици сребърни звънчета. В реалния живот нямаше такъв късмет. След злочестия край на ездата им, Мериъл сякаш бе изчезнала.
Нищо не се получи от предложението му да й почете гръцки митове и легенди след вечеря. Въображението му вече бе нарисувало идилична картина — двамата с Мериъл седят край огъня, тя го слуша замечтано, а той и разказва любимите си истории. Може би дори щеше да й изрецитира предпочитаните си поети.
Май по-добре да почете на котката. Джинджър поне обичаше да спи край огъня, след кота бе бродил навън в дъжда. Само един Бог знаеше къде господарката му е прекарала нощта. Доминик се надяваше да не се е скрила в някоя влажна и тясна хралупа.
Мисълта как трепери нещастна и самотна не му даваше мира и прогонваше съня му. Стана, отида до умивалника и наплиска лицето си със студена вода. Докато се бършеше, погледна през прозореца. Над земята се стелеше гъста перлено сива мъгла. Макар че слънцето скоро щеше да изгрее, едва различаваше подредените лехи в градината.
Присви очи и мярна някакъв силует. Мериъл! Зарадва се, като видя, че явно бе прекарала нощта в къщата на топло и сухо. Но, къде по дяволите, се бе запътила в този ранен час? Навлече дрехите си с небрежност, която направо би възмутила Морисън и се спусна по стълбите.
Мериъл вече бе изчезнала, но той продължи в посоката, в която я бе видял да крачи. След няколко минути зърна дребната й стройна фигура. Намали крачка, питайки се на какво всъщност се надява с това преследване. Да моли за прошка, задето я бе изплашил предния ден? А може би момичето вече бе забравило за инцидента.
Но съществуваше и друга, по-мрачна вероятност — случилото се да я отблъсне и тя никога вече да не се приближи до него. Така нямаше да се справи със задачата си. Опита се да си се представи като господар на Брадшо Манър, но безуспешно. Може би окончателно бе провалил шансовете за евентуален брак между брат му и лейди Мериъл.