Доминик получаваше скромна сума, която едва му стигаше да живее като джентълмен, а Кайл един ден щеше да наследи цялото богатство на Рексъм. Доста щедра награда заради това, че се бе появил на бял свят само десет минути по-рано. Отгоре на това, за двадесет и първия си рожден ден бе получил и Брадшо Манър — великолепно имение в Кеймбриджшър с прекрасна къща. Доминик би продал и душата си, само и само да притежава Брадшо Манър. И Кайл много добре го знаеше.
— Копеле проклето!
— Щом аз съм незаконороден, то какъв си ти, скъпи ми братко? — Кайл се усмихна самодоволно. Не се съмняваше, че е господар на положението. — Освен това думите ти петнят святата памет на майка ни.
Отговорът на Доминик бе доста цветиста ругатня. Кайл го държеше в ръцете си. И двамата отлично го осъзнаваха. Гърлото му пресъхна от ярост и безсилие. Влезе в килера, грабна една кана с бира и изля съдържанието й в съмнително чиста чаша. Не предложи на брат си.
Отпи жадно, върна се в дневната и се отпусна в най-близкото дълбоко кресло.
— Обясни ми защо искаш да се представя за лорд Максуел.
Брат му отново закрачи из стаята.
— Когато сме били момчета, баща ни и петият граф Греъм са обсъждали евентуален брак между мен и дъщерята на Греъм.
Доминик кимна. Това бе един от редките мигове, когато бе благодарен на съдбата, че не е първородният син.
— Онова момиче не беше ли лудо?
— Не е луда! — гневно възрази Кайл. — Просто е… по-различна.
Думите му прозвучаха така, сякаш вече се бе запознал с нея и бе останал доволен от видяното.
— Да не би да искаш да кажеш, че е просто ексцентрична? Ако е така, от нея ще излезе чудесна лейди Ренборн.
Кайл спря до прозореца и се загледа навън към почернелите от сажди лондонски комини.
— Граф Греъм бе изпратен с политическа мисия в Индия. Двамата със съпругата му са били убити от местни бандити. Лейди Мериъл е попаднала в плен. Била е само на пет години. Изминала е повече от година, преди да бъде предадена на английските власти. Преживените ужаси са я затворили в един свят, където не допуска никого. Не общува с околните, но това не означава, че е луда.
— Фактът, че не буйства, не означава и че е нормална! — възкликна Доминик. — Нима искаш да се ожениш за една побъркана само заради богатството й? Мили Боже, Кайл, това е отвратително!
— Изобщо не е така! — Кайл рязко се извърна, опитвайки се да запази самообладание. — Макар че съм длъжен да призная, че баща ми се отнася благосклонно към този брак именно защото тя е богата наследница.
— Винаги съм знаел, че е алчен, но съм изумен от готовността му да смеси благородната кръв на Ренборн с тази на една луда.
— Обсъдихме въпроса с нейния психиатър. След като тя е родена като нормално и напълно здраво дете, няма никаква причина да се предполага, че нейните деца ще бъдат засегнати от същото заболяване.
Доминик сви устни с неприкрита погнуса.
— Това ми звучи като опит да се прикрие горчивата истина, че за пари сте готови на всичко. Нима семейното щастие означава толкова малко за теб, Кайл?
Брат му се изчерви.
— Не става въпрос само за пари. Лейди Мериъл е много подходяща партия.
— А аз къде се вписвам в тази мила картинка? — Доминик отпи голяма глътка бира. — Да не би да се нуждаеш от помощ в леглото през първата си брачна нощ с онази умопобъркана? Вярно, че съм добър любовник. А ти пък никога не би паднал дотам, че да се любиш с някоя откачена.
— Дяволите да те вземат, Доминик! — Кайл гневно стисна юмруци. — Отчаяно се нуждаеш от няколко урока по добри обноски.
— Може би, но не точно от теб. Питам те още веднъж: какво искаш?
Брат му пое дълбоко дъх. Едва сдържаше гнева си.
— Годежът още не е официално обявен, защото настойникът й, лорд Еймуърт, държи аз да прекарам няколко седмици в имението на лейди Мериъл, за да се опознаем по-добре. Ако момичето не ме хареса, сватба няма да има.
Доминик се ухили злобно.
— И понеже отлично осъзнаваш, че не притежаваш и капчица чар, си решил да изпратиш мен, за да спечеля благоволението на нещастницата.
— За Бога, знаех си, че идването при теб е грешка!
Кайл се завъртя на пети и се запъти към вратата. Усетил, че е прекалил, Доминик вдигна ръка, за да го спре.
— Съжалявам. Не биваше да идваш, когато ме мъчи такова зверско главоболие. Мога да се закълна, че нямаш нужда от никаква помощ, за да омаеш една девица. Момичетата винаги са си падали по теб. — Първородните синове на знатните благородници по правило са изключително желани съпрузи, но Доминик благоразумно предпочете да не го изтъква. Още една обида и никога нямаше да узнае кое бе толкова важно, че да си струва Брадшо Манър. — Защо все пак се обърна към мен?