Выбрать главу

Доминик потрепери при мисълта за Мериъл, затворена в лудница.

— Ако това е егоизъм, то аз също съм егоист и аз не мога да си я представя някъде другаде освен тук.

Еймуърт го погледна втренчено.

— Една от причините да ви избера за съпруг на Мериъл е вашата репутация на почтен човек. Ако се ожените за нея, обещайте ми, че никога няма да я затворите в лудница.

Доминик сведе поглед към чашата си. Помисли си как почтеният Кайл с лекота бе изпратил друг на свое място.

— Все още няма брак.

— И няма да има, ако не ми обещаете, че тя ще остане тук, където се чувства щастлива, и че за нея ще се грижат е нежност и обич — отсече Еймуърт.

Доминик подбираше внимателно думите си:

— Кълна се, че без значение какво ще се случи, независимо дали ще се оженя за нея, или не, аз винаги ще я закрилям.

Лорд Еймуърт въздъхна с облекчение и се изправи:

— Преди да се присъединим към дамите, имате ли нещо против да разгледаме галерията на горния етаж?

— С удоволствие — отвърна Доминик. Знаеше, че предложението не е отправено само от любезност.

Вървяха в мълчание. Галерията представляваше дълга стая в северната част на къщата. От едната страна имаше големи прозорци, а отсреща — картини. Еймуърт се спря пред един портрет близо до вратата и вдигна лампата, за да освети по-добре платното.

Художникът бе изобразил усмихната млада жена със светлоруса коса, седнала на каменна пейка. Върху скута й седеше малко момиченце с ангелско личице и блестящи, зелени очи. Зад тях стоеше мъж с груби черти. Дълбоките му очи излъчваха ум и духовитост.

— Вашата сестра, съпругът й и Мериъл, предполагам.

— Беше направена точно преди да заминат за Индия. — Еймуърт погледна мрачно картината. — Бяха женени от години и дълго бяха копнели за дете. Затова обожаваха Мериъл.

— Защо лорд Греъм е завел семейството си на такова нездравословно място?

— Емили не искаше и да чуе съпругът й да замине без нея, а тя пък не можеше да остави Мериъл. Мисията на Греъм трябваше да продължи само две години и всички смятаха, че там ще бъдат в безопасност. Мериъл бе забележително здраво дете. — Еймуърт затвори очи за миг. Лицето му се сгърчи от мъка. — Моята сестра и съпругът й не умряха от болест.

— Предполагам, че сте били много близки със сестра си?

Лордът отвори очи. Лицето му изглеждаше уморено и остаряло.

— Емили бе само с една година по-малка от мен. Като деца бяхме неразделни и останахме добри приятели до самата й смърт.

Семейната собственост бе възбудила любопитството на Доминик. Греъм и Еймуърт явно притежаваха отделни резиденции, докато Емили бе наследила Уорфийлд. Навярно двамата със съпруга й са живели постоянно в имението. Но по-добре беше да не разпитва за това, защото може би Кайл и Еймуърт вече го бяха обсъждали.

Закрачиха покрай портретите. Повечето изобразяваха мъже и жени с фини кости и светли коси. Жените излъчваха неземната ефирност на Мериъл.

— Фамилната прилика е много силна — отбеляза Доминик.

Еймуърт се спря пред един портрет от времето на Тюдорите.

— Жалко, че няма портрет на първата Мериъл. Според семейните хроники много е приличала на племенницата ми, само че е имала черна коса. Съпругът й, нормандски граф, бил светлорус. Техните черти са се предали през поколенията. Фамилните имена и титли са се сменяли, но кръвта във вените им е оставала същата. Особено силно е наследството по женска линия. Моята племенница е директна потомка на първата Мериъл. — Мъжът въздъхна. — Мисълта, че тази линия ще прекъсне, не ми дава покой.

— Предполагам, че има и други, наследници.

— Да. Но моите синове приличат на майка си. — Поколеба се и притеснено добави: — Елинор винаги е била идеална съпруга, но… така и не пожела да приеме Мериъл. Умственото разстройство я плаши. Когато момчетата бяха малки, тя дори се боеше за тяхната безопасност.

Не бе нужно да казва нищо повече. Доминик разбираше тежкия избор, който е бил принуден да направи Еймуърт, разкъсван между задълженията на общественото си положение, нуждите на собственото си семейство и тези на племенницата си. Вероятно е щял да я прибере у дома, ако съпругата му не се е противопоставила. Беше направил всичко, което е било по силите му, за да осигури на Мериъл защитеност, обич и щастие.