И той, и племенницата му заслужаваха нещо повече от двама измамници.
Глава 11
По-късно в салона поднесоха чая. Госпожа Маркс тъкмо наливаше на лорд Еймуърт, когато Мериъл изникна на прага. Беше сменила вечерната си рокля и сега бе облечена в широка източна дреха. Моделът уж скриваше женското тяло от похотливите мъжки погледи. Ала в действителност гънките на тъмната роба само стимулираха въображението. Поне що се отнасяше до Доминик.
Понесла една табла с три малки купички и купчина тънки пръчици, Мериъл прекоси персийския килим с босите си нозе. Косата й отново бе сплетена на плитка. Госпожа Ректър се усмихна.
— Колко мило. Тази вечер Мериъл ще изработи mehndi във ваша чест, лорд Еймуърт.
Мериъл коленичи пред вуйчо си със сведени очи. Доминик вече бе започнал да подозира, че ролята на покорна слугиня бе част от репертоара й. Може би бе виждала подобни прислужници в Индия и ги бе добавила към колекцията си от различни превъплъщения. Покорната слугиня. Умелата градинарка. Приказната фея. Дивото дете.
Умореното лице на Еймуърт светна.
— Бих искал да ми нарисуваш лента на китката, ако нямаш нищо против, Мериъл. — С тези думи той нави левия си ръкав и й поднесе китката си.
Тя потопи памучния тампон в една от купите и намокри кожата около китката. После потопи една от пръчиците в другата купа, пълна с гъста къна, и сръчно започна да рисува сложни индийски шарки. Изцяло се потопи в работата си. Както си бе помислил и Доминик, след като видя татуировката на Кемал, това бе истинско изкуство, което изискваше артистичност и вроден усет към цветовете.
Младият мъж забеляза, че Мериъл е потъмнила с къна веждите и миглите си, както често правеха жените от Изтока. При контраста с бялата кожа и сребристорусата коса резултатът бе поразителен. Сега лицето й излъчваше екзотична тайнственост и чувствено очарование.
Когато свърши с татуировката на Еймуърт, тя приближи до госпожа Ректър.
— Бих искала гривна на глезена, Мериъл — замислено рече дамата. — Ще помоля джентълмените да ме извинят, защото ще се обърна с гръб.
След тези думи тя отиде до едно голямо кресло с високи облегалки. Чу се шумолене. Явно вдигаше полите си, за да смъкне чорапа. Доминик отпи от чая си. Беше забавно, че тази жена не бе изгубила желанието си за лудории, макар че вече не бе младо момиче.
Гривната около глезена отне повече време. Когато бе завършена, госпожа Маркс протегна дясната си ръка. Мериъл нарисува изящна фигура във формата на извита лоза, която започваше от средния пръст, после продължаваше по задната част на ръката и свършваше точно под лакътя.
Докато Мериъл работеше, госпожа Маркс обясняваше:
— Къната трябва да се остави да изсъхне около час-два, лорд Максуел. — В очите й блеснаха игриви пламъчета. — Предполагам, че всичко това ви се струва доста странно.
— Необичайно — призна младият мъж, — но много очарователно.
Той очакваше своя ред, но след като Мериъл свърши с госпожа Маркс и намаза трите татуировки с разтвора от третата купа, тя грациозно се оттегли. Доминик разочаровано се запита дали къната е свършила, или просто той не е достоен за татуировка.
Госпожа Ректър се изправи, прикривайки прозявката си с малката си длан.
— Стана доста късно, нали? Ще се видим утре.
След като Мериъл си бе отишла, Доминик също бе готов да се оттегли. Нима тази сутрин той я бе проследил до древния замък? Толкова много неща се бяха случили за един ден.
Морисън го чакаше в спалнята, за да му помогне да свали модерното сако на Кайл. Камериерът още не му бе простил, че бе съсипал един от костюмите на брат си. Тъй като обаче Доминик не бе в настроение да търпи неодобрителното изражение на лицето му, побърза да го освободи.
Доволен, че най-после е сам, Доминик приближи до прозореца, докато развързваше вратовръзката си. Съвършените геометрични очертания на лехите едва се мержелееха на лунната светлина. И преди се бе наслаждавал на гледката, но сега, след като сам се бе трудил над цветята, тя наистина му се струваше великолепна.
Вратата ненадейно се отвори и той се извърна. Помисли, че Морисън е забравил нещо.
Мериъл стоеше на прага и държеше в ръка таблата с приспособленията си за mehndi. След като затвори вратата зад гърба си, тя прекоси стаята и коленичи смирено пред него. Полите на дрехата й се разстлаха по пода.
Доминик преглътна аргумента, че младите дами никога не влизат в стаите на джентълмените. Мериъл явно не признаваше правилата на обществото.
— Значи дойде и моят ред — усмихна й се той. — Ще ми направиш ли лента на ръката, също като на вуйчо си?