— Върви си, Мериъл! Веднага!
Погледът й докосна предницата на панталоните му. Тутакси се възбуди. Знаеше, че ако я сграбчи в обятията си и впие устни в нейните, тя ще се отдаде на целувките му. Защото беше любопитна. Природно сексуална. И навярно гола под тази широка екзотична дреха…
Съпругата на брат му. Завъртя я, сложи напрегната си длан върху малкия й гръб и я забута към вратата.
— Върви си, малка вещице. До сватбената нощ няма да има никакви татуировки повече!
Кайл би трябвало да е от желязо, за да не запламти от страст с тази млада жена и нейната омагьосваща смесица от невинност и изкусителна чувственост. Неговият трижди проклети брат, към който той продължаваше да бъде лоялен, макар че може би не го заслужаваше.
Затвори твърдо вратата зад Мериъл и превъртя ключа.
После се облегна на стената. Цялото му тяло трепереше, а сърцето му бясно препускаше.
Едва не се спъна в Роксана, която радостно размаха опашка, като я видя. Чувствайки се като наежена птица, Мериъл се опитваше да разбере това, което току-що се бе случило.
Той наистина бе изключително красив. Беше изпитала истинска наслада от гладката му кожа, която бе с няколко тона по-тъмна от нейната. А копринената мекота на малките къдрави косъмчета по гърдите, които се спускаха надолу във възбуждащ любопитството триъгълник! Докато рисуваше, усещаше как енергията му пулсира в гъстите пурпурни талази на желанието. Искаше да го докосва навсякъде. Да го вкусва. Да му позволи и той да я вкуси…
Изпълнена с нетърпение, Мериъл се обърна рязко и закрачи по коридора към задните стълби. За пръв път остави Роксана, защото предпочиташе да бъде сама. Всичките й сетива бяха възбудени до крайност, докато вървеше в нощния хлад. Съблазънта се носеше във вятъра и се спотайваше в росната трева, студена и мека под краката й. Чувстваше се болезнено неспокойна и изпълнена с живот.
Движеше се безшумно по сенчестите пътеки, докато накрая навлезе в по-запусната част на градината. Илюзията за дива гора подхождаше на настроението й. Един бухал прелетя толкова ниско, че усети полъха на крилете му. След миг се чу предсмъртен писък — знак, че ловецът бе уловил плячката.
Зловещ крясък се разнесе над дърветата. Сигурно е някой язовец, каза си Мериъл и изпълнена с любопитство, тръгна по посока на звука.
След стотина крачки стигна до малка полянка, където два язовеца подскачаха и се търкаляха в танца на чифтосването. Женската се бе повдигнала на задните си крака и изглеждаше много драматично на лунната светлина. Мъжкият пък се опитваше да я очарова и впечатли. После се вкопчиха един в друг и се затъркаляха в меката трева като мъхава топка.
Женската игриво захапа мъжкия. Той се изправи на задните си крака, след което грубо я повали и захапа врата й, преди да започне да ближе нежно с език тъмната козина. Женската мъркаше като доволна котка.
Опияняващата им игра бе толкова всепоглъщаща, че изобщо не я забелязаха. Мериъл бавно се извърна. В съзнанието й проблясваха ярки образи. Как се търкаля в див екстаз с Ренборн на поляната. Как зъбите й се впиват в топлото му твърдо тяло, как играта им се превръща в страст.
Устните и ръцете му я дразнят до полуда, силата му я покорява. Тя му се отдава без остатък.
Стигна до лунната градина. Във въздуха се носеше ухание на портокал, а белите цветя приличаха на привидения. В средата на една древна римска урна бяха избуяли китни цветове. Мериъл се отпусна върху студения камък.
Всички създания се чифтосваха. Знаеше, защото беше наблюдавала птиците и животните в Уорфийлд, преплетени в първичната си страст. Женската изгаряше от желание, а мъжкият подлудяваше от копнеж. После телата им се сливаха. Досега обаче Мериъл никога не ги бе разбирала и бе благодарна, че й е спестено подобно безумие.
Сега осъзна, че то й е било спестено просто защото досега не е срещала истински мъжкар. За пръв път започваше да разбира странния пламенен копнеж, защото скришните места на тялото й пулсираха с незадоволен глад, макар инстинктивно да усещаше, че тази вечер бе вкусила само една малка глътка от чашата на страстта. Имаше повече. Много повече.
Но хората с тяхната глупост правеха всичко толкова трудно. Ренборн я искаше. Видя желанието в очите му, усети го в тялото му, почувства яркия пламък на енергията му, когато го докосна.
И въпреки това се бе отдръпнал поради някаква си варварска, неестествена причина. Истинско безобразие! Но той бе млад и кръвта пулсираше гореща и дива във вените му. Така че нейното време щеше да дойде. Усещаше го с всичките си кости.