Той бе създаден за нея и много скоро щеше да бъде неин.
Глава 12
Да остане буден, докато татуировката изсъхне, се оказа лесно. Много по-трудно му бе да заспи. Когато най-после се унесе в неспокоен сън, засънува с поразителна отчетливост как се люби с Мериъл. Събуди се сам. Сърцето му блъскаше в гърдите, а главата му бе замаяна. Не можа веднага да се отърси от обезпокоителното видение, на което тялото му така всеотдайно бе откликнало.
Изми си лицето и отръска изсъхналата кана. Имаше нещо варварско, много неанглийско и разточително в това да види кожата си изрисувана.
Припомни си как малките й ловки ръце се движеха по кожата му и рязко се извърна от огледалото. Вече не можеше да отрича колко силно го привлича това момиче. Важното бе да съумее да овладее това неуместно желание.
Настроението му се пооправи едва когато слезе за закуска и узна, че лорд Еймуърт си е заминал. Но в същото време се притесни, че не е станал по-рано, та да изпрати по-възрастния мъж. Наля си чаша чай с надеждата, че топлата течност ще повдигне малко духа му.
Пиеше вече втората чаша, когато в трапезарията се появи госпожа Ректър и също си наля.
— Лорд Еймуърт остана много доволен, че вие двамата с Мериъл се разбирате добре — отбеляза жената, докато се настаняваше на масата.
Доминик реши, че е по-хубаво да прояви благоразумие и предпазливо отговори:
— Аз много я ценя, но не съм сигурен доколко този брак е разумен. Какво е мнението на лекарите, които са я преглеждали?
Госпожа Ректър стисна устни.
— Не са казвали нищо ясно и определено. Те всички са категорични, че не е нормална — сякаш е нужно да учиш в Единбург, за да го разбереш! По всичко останало не постигнаха съгласие. Повечето смятат, че за нея ще е по-добре да се подложи на лечение в психиатрична болница, но всеки си има свои идеи как точно да я лекува.
— А тези лекари наблизо ли практикуват?
— Доктор Крейторн е един от най-уважаваните авторитети в своята област в цяла Англия. Има клиника в Блейдънхам, само на двадесетина километра оттук. — В гласа й се прокрадна ирония, когато добави: — Казват, че била много модерна.
— Смятате ли, че Мериъл ще се повлияе от подобно лечение?
Госпожа Ректър зарея поглед през прозореца.
— Ако го вярвах, лично щях да я заведа в Блейдънхам. Но аз съм втора братовчедка на майката на Мериъл. Лудостта се предава в нашето семейство. — Усмихна се тъжно. — Самата аз не съм много практична.
Доминик се замисли над думите й.
— Вие смятате, че Мериъл е… по-особена по рождение?
Госпожа Ректър кимна.
Може и да имаше право, но Доминик би желал да чуе и мнението на лекар. Изведнъж мисълта да се отдалечи за един ден от Уорфийлд и Мериъл му се стори много примамлива.
— Лорд Максуел, какво удоволствие! — възкликна доктор Крейторн. Висок, слаб и внушаващ доверие, той прекоси приятно обзаведената приемна.
Блейдънхам наистина бе впечатляваща клиника. Къщата бе разположена в края на селото — просторна и комфортна, с голяма градина в задната част, скрита от минувачите зад висока каменна ограда. В никакъв случай не приличаше на някоя адска дупка.
— С какво мога да ви помогна? — продължи докторът.
Доминик бе започнал да разбира защо Кайл изпитваше такова удоволствие да е наследник. Титлата без съмнение предизвикваше мигновена промяна на отношението.
— Разбрах, че сте преглеждали лейди Мериъл Греъм. Интересуват ме вашите заключения.
Крейторн се поколеба.
— Подобна дискусия обикновено се ограничава в семейството.
— Аз може да стана част от него — сухо заяви Доминик. — Разбирате ли какво искам да кажа?
Лекарят разбираше, затова поклати глава и рече:
— Толкова тъжен случай. Чичо й, лорд Греъм, оценява постиженията на съвременното лечение, но другият й настойник е доста закоравял и упорит. Той просто отказва да приеме фактите. Сякаш не желае тя да… — Не довърши и припряно продължи: — Моля да ме извините за казаното. Лорд Еймуърт със сигурност желае най-доброто за племенницата си, но поведението му е много старомодно.
— Запознат съм с разногласията на настойниците — равнодушно отбеляза Доминик. — Бих искал да знам обаче колкото е възможно повече за нейното състояние.
Лицето на Крейторн се проясни. Един съпруг щеше да има много по-голяма власт по отношение лечението на жена си и би могъл да се наложи над твърдоглавия й настойник.
— Няколко пъти съм преглеждал момичето и мога с абсолютна увереност да заявя, че да я оставят да расте на воля е било възможно най-лошото лечение. Създаването на строги навици е било много важно условие за развитието й. Без подобна дисциплина нейното поведение се е влошило.