— Ще го отведат в друга усмирителна стая — обясни доктор Крейторн. — Мислех, че ледените бани са му помогнали, но това бе нов пристъп на болестта.
Санитарят, който си бе изпатил най-много, се надигна от пода с изкривено от болка лице.
— Май ми е счупил ребрата, сър.
— Наистина доста силно те удари — загрижено поклати глава лекарят. — Върви в амбулаторията. Ще те прегледам, след като покажа на лорд Максуел останалата част от отделението.
Потресен, Доминик тръгна мълчаливо.
— Мъжете държим в западното крило, а жените в източното — каза Крейторн и отключи друга врата. — Така са стриктно разделени. Затова в Блейдънхам никога не е имало скандал.
На Доминик му бе нужно известно време, за да разбере, че лекарят имаше предвид няколкото нашумели случая, при които луди жени бяха съблазнени и впоследствие забременели от пациенти. Понякога нападателите бяха и от персонала. Мили Боже, как е възможно болни жени като Мериъл да бъдат подлагани на подобно ужасно изпитание!
Първата килия, в която Доминик надникна, бе празна, но от втората се носеха протяжни звуци. Погледна през малкото прозорче на вратата. Някаква разрошена жена се бе свила в ъгъла. Обвила колене с ръце, тя се люлееше напред-назад. Риданията й биха разплакали и ангелите.
Лицето му се изопна и той спусна капака.
— Каква е нейната история?
— Госпожа Уикър е преживяла повече от десет спонтанни аборта — съчувствено заобяснява докторът. — Само първото й дете е било износено докрай, но е умряло почти веднага след раждането. През последната година тя е неконтролируема.
Доминик напълно я разбираше. Що за човек бе този съпруг, който бе подложил жена си на подобно мъчение?
— И как я лекувате?
— Поставяме пиявици на слепоочията, за да укротим изблиците на ярост. Освен това й даваме очистителни и й правим кръвопускане. От седмици не е имала пристъпи.
Ледени бани. Усмирителни ризи. Пиявици и очистителни. Нищо чудно, че Еймуърт не желаеше да изпрати Мериъл в подобно място. Доминик също не смяташе, че би могъл да я подложи на такова лечение.
— Много ли пациенти се подобряват достатъчно, за да се върнат към нормален живот? — попита той, след като мрачната обиколка свърши.
— Някои… да. Има и такива случаи. — Лицето на лекаря придоби тъжен израз. — Постигнал съм най-добър успех с жени, страдащи от меланхолия. Навремето вярвах, че медицината ще се справи с всички душевни заболявания, но сега съм разколебан.
Поне беше честен. Доминик обаче не искаше Мериъл да бъде поверена на грижите му. Тя не беше меланхолична, а слънчева и жизнена. Понякога дори приличаше на буйна вихрушка.
— Пациентите през цялото ли време са заключени в стаите си?
— Разходката в градината е една от наградите за добро поведение. Позволете ми да ви заведа там.
Ала градините на Блейдънхам се оказаха разочарование. Само чакълени алеи, малки полянки, редки храсти и тук-там някоя пейка. Може би лехите с цветя се смятаха за превъзбуждащи.
Високите каменни стени завършваха с извити навътре остри шипове. Ако това бе най-модерната и напредничава клиника за душевноболни в цяла Англия, Доминик би предпочел да умре от инфаркт за броени секунди, отколкото да бъде сполетян от умствено разстройство.
— Никога досега не сме имали избягал пациент — с гордост рече лекарят, след като проследи погледа на госта си. — Хората в селото ни смятат просто за добри съседи.
В дъното на градината две едри жени в сиво вървяха на няколко крачки от две пациентки. Когато групата се обърна и се запъти към къщата, Доминик видя как по-възрастната жена, тази отляво, се взира с невиждащ поглед нанякъде. Ужасяващата му празнота го потресе.
Другата пациентка гледаше право в него и той видя как очите й заблестяват. Високата млада жена със силни черти и сплъстена черна коса би била доста красива при други обстоятелства.
Доктор Крейторн снижи глас:
— Жената отляво, госпожа Гил, може би скоро ще се прибере у дома. Тя има склонност към самоубийство, но напоследък е доста спокойна. Няколкото дози наркотик укротиха пристъпите й.
От това, което виждаше, Доминик заключи, че горката жена е в полусъзнание.
— А другата?
— Госпожа М… — започна той, но не довърши името. — Известна е като госпожа Браун. Съпругът й искаше по-специални грижи за нея, но се страхува, че съседите ще узнаят за състоянието й. Предполагам, че им е казал, че тя е в Италия, за да лекува дробовете си. Жалко. Оплел се е в паяжина от лъжи.