Гласът й внезапно прекъсна мислите му.
— Ако се върнеш в Англия и откриеш, че брат ти внезапно е умрял, ще бъдеш ли доволен от сегашните ви отношения?
Беше съвсем наясно с отговора. Винаги бе смятал, че напрежението между него и Дом е само временно. Докато брат му започне да се държи разумно и двамата отново станат приятели. И все пак в живота всичко става…
— Ти каза, че твоята сестра е искала да бъдете близки. Моят брат обаче никога не е показвал такова желание. Той продължава да проявява същото безсмислено упорство, както когато бяхме момчета.
— Виновникът никога не е само един, mi corazon — промърмори Констанца. — Можеш ли съвсем искрено да кажеш, че за всички недоразумения помежду ви е отговорен само той?
Кайл сърдито скочи на крака и отиде до прозорчето. Отвън бушуваше буря и дъждът се изливаше на талази върху оловносивото море.
— Аз винаги съм изпълнявал задълженията си, докато Доминик пропилява живота си. Той можеше да дойде с мен в Кеймбридж и да се подготви за свещеник, ала не го направи.
Толкова се бе надявал, че брат му ще се съгласи. Така щяха отново да се сближат. Отказът на Дом му бе подействал като плесница.
— Моят баща му купи офицерски чин в кавалерията. Но той се отегчи и го продаде само след година. Можеше да пътува, да научи много нови неща, да ми разказва в писма за това, което е видял и открил. А не да прекарва дните си в безсмислени удоволствия. Ако аз имах неговите възможности… — Преглътна горчивите думи, ненавиждайки гнева и завистта в гласа си.
— Повечето хора биха казали, че твоите възможности са били много по-големи — мъдро отбеляза Констанца. — Да не би да му завиждаш за свободата? Нима го презираш, че не се възползва от нея по същия начин, по който би го сторил ти?
Кайл потрепери. Разбира се, че не завиждаше на Доминик! Силата, богатството — всичко принадлежеше на по-големия син. Кайл бе роден за това. Защо тогава ревнуваше от факта, че неговият брат е… свободен?
Затвори очи, чувствайки, че се задушава. Искаше му се да ридае, а уж той бе истинският щастливец.
Глава 17
Доминик изтри конете, като накрая към него се присъедини и старият коняр. Едва смогна да се измие и преоблече за вечеря. Беше доволен, че Мериъл я пропусна, защото щеше да му бъде доста трудно да се храни срещу нея и да сдържа желанието си.
Ала присъствието й все пак се усещаше. Великолепните рододендрони можеше да бъдат откъснати от всеки, но единствено Мериъл би ги подредила в нащърбена тенекиена кутия.
Докато заемаше мястото си, бъбрейки с госпожа Маркс, Доминик огледа букета.
— Тези цветя са като хвойновите храсти, които Мериъл подряза — необичайни, но много красиви. Забележете контраста между пищните цветове и простотата на тенекиената кутия. Ефектът е много драматичен, не мислите ли?
Лицето му пламна, когато видя сепнатото изражение на госпожа Маркс. Тя сигурно се чудеше дали лудостта не е заразителна. Но госпожа Ректър наклони замислено глава.
— Струва ми се, че разбирам какво искате да кажете, милорд. Комбинацията наистина е много интересна. Макар че трябва да призная — лично аз бих предпочела да сложа цветята в някоя красива китайска ваза.
— Оригинално е — съгласи се накрая госпожа Маркс. — Но може би ще изглежда по-добре в кухнята отколкото на тази махагонова маса.
Доминик не оспори твърдението й. Преди да дойде в Уорфийлд, щеше веднага да се съгласи. Без да иска, Мериъл бе променила светогледа му. Той отпи от чашата с вино.
— Знаете ли, че Мериъл може да язди?
Тази тема, както и всичко, случило се през деня, беше предмет на разговора, докато и тримата решиха да се оттеглят по спалните си.
След като Ренборн я отхвърли, Мериъл избяга от конюшнята, унизена и гневна. Явно я желаеше. Тогава какво не бе наред с нея, че не искаше да се любят? Да върви по дяволите!
Но вината сигурно бе нейна. Докато наблюдаваше птиците и горските създания, бе забелязала как готовността на женската винаги подтиква мъжкарят да й отговори. Сигурно още не й е дошло времето. Въпреки че едва ли някога щеше да бъде по-готова, та тя изгаряше в огън!
Видя, че Роксана е задрямала в сянката на беседката. Отпусна се на дървената пейка и вдъхна уханието на розите. Кучето сънливо отпусна глава в краката й. Рошавата му козина погъделичка босите й пръсти.
Почеса животното зад ушите и въздъхна. След като придобие повече опит в чифтосването, ще знае точно какво да очаква. Ще усвои правилните движения. Ще разбере как да го примами при себе си. Макар че безброй пъти бе наблюдавала соколите и лисиците, от тях едва ли можеше да научи ритуалите, които се изискваха при хората.