Намръщи се и се замисли за един обичай, който сигурно трябваше да опита. А ако и той не даде резултат, ще се и възползва от други методи, които бе наблюдавала в Индия. Те изискваха повече усилия, но едва ли някой мъж можеше да им устои.
Цветовете на татуировката бяха потъмнели и от светло оранжеви бях станали ръждивочервени. Доминик проследи рисунката в огледалото. Добре, че бе освободил Морисън, преди да си съблече ризата. Нямаше никакво желание да изтърпи упрека в очите на камериера.
Прозина се и се приготви да угаси лампата и да си легне. Отметна покривката на леглото и застина. Между възглавниците се гушеше изящен букет, привързан с чернена панделка.
Нямаше съмнение, че е от Мериъл. Два малки карамфила, един червен и един бял. Имаше и бледолилава горска теменуга, както и тънка върбова клонка. Красив и семпъл букет, необичаен и интересен, както всичко, излязло изпод пръстите на Мериъл.
Помириса го. Доминиращо бе уханието на карамфилите. Имаше нещо порочно и възбуждащо в мисълта, че тя бе откъснала тези цветя и тайно бе влязла в спалнята му, за да ги остави в леглото. Дали това не бе някакъв знак? Може би благодарност за Лунен лъч? Или намек за нещо друго?
Постави цветята в чаша вода и я сложи на масичката до леглото. Ала докато загасеше лампата, изпита усещането, че имаше нещо в букета, което бе пропуснал. Може би на сутринта…
Заспа веднага и сънува брат си.
Викове и буен смях. Двамата с Кайл играят с кестени. Измъкват се тайничко от къщи, за да присъстват на селското празненство.
Събужда се внезапно посред нощ със съзнанието, че Кайл е ранен, и го открива с изкълчен глезен, тъй като паднал по стълбите по време на нощните си набези в килера.
После следваха сбиванията с юмруци и словесните престрелки, които раняваха още по-тежко. Арогантността на Кайл, когато се върна след първия срок в Итън с твърдото убеждение, че Доминик е длъжен да му се подчинява във всичко, защото никога няма да му бъде равен. И студената ярост в очите му, когато той направеше нещо противно на волята му. Съперничеството им за благоволението на една камериерка и пламъка на задоволство в погледа на Кайл, когато тя предпочете виконт Максуел.
Накрая и последното опустошително стълкновение, след като Доминик избра армията пред университета…
По време на коледната ваканция, през последната му година в Ръгби, Доминик бе извикан в кабинета на баща си. Тогава графът му заяви, че е време да реши какво ще прави занапред. Доминик знаеше, че за по-младият изборът е: или армията, или църквата. Истинското му желание бе да управлява имение, за предпочитане собствено, макар че би работил и за някой друг. Ако получаваше прилична заплата и спестяваше, може би след някоя и друга година щеше да успее да си купи ферма.
Доминик плахо попита може ли да се обучава за управител на някое по-малко семейно имение. Предложението му бе отхвърлено на часа; Ренборн не беше наследникът нито на титлата, нито на земите на рода. Баща му го осведоми, че е готов да плаща за обучението му в университета, ако избере попрището на свещеник, или да му купи чин в подходяща военна част. Даде му срок да реши до края на ваканцията.
Въпреки че Кайл също си бе у дома и двамата нямаха стълкновения помежду си, Доминик не споделяше нищо за бъдещето си, защото знаеше, че брат му ще се опита да повлияе на решението му. Дните минаваха, а той все още се колебаеше. В Ръгби се чувстваше щастлив и се справяше добре. Сигурно и трите години в университета щяха да му харесат. Но да стане свещеник? От друга страна, не смяташе, че има призвание и за военен.
Взе решението си вечерта преди да се върне в училище, докато двамата с Кайл играеха билярд. Брат му тъкмо премерваше удара си, когато Доминик обяви:
— Отивам в армията. За предпочитане в кавалерията. — Усмихна се. — Дали да не стана хусар? Имат страхотни униформи.
Щеката на брат му трепна. След миг Кайл се изправи с пребледняло лице.
— Сигурно не говориш сериозно. Каза го само за да попречиш на удара ми, нали?
Доминик взе щеката си и с елегантно движение вкара топката.
— Трябва да правя нещо, а армията ми се струва по-добрият избор. Не мисля, че флотата ми харесва.
— Вярвах, че ще дойдеш в Кеймбридж с мен! — Кайл нервно въртеше щеката в ръцете си. — Бихме могли да живеем заедно. Ще бъде… също както в старите времена.
Старите времена. Мисълта го изкушаваше. Докато го обмисляше, Доминик отбеляза още едно попадение, след което неохотно поклати глава.
— Ако ме виждаш като свещеник, значи твоето въображение е по-богато от моето.