Мериъл потръпна и прехапа устни. Реакцията й го наведе на друга мисъл.
— Бракът може би е достатъчно основание за притеснение на всяко нормално момиче, но мисля, че за теб е бил много по-страшен фактът, че ще те принудят да напуснеш дома си. — Припомни си ужаса й, когато се опита да я изведе извън пределите на Уорфийлд. — За теб е било истинско изпитание да се отдалечиш дори на километър от твоя парк. А от една нормална млада дама се очаква да пътува на доста по-големи разстояния.
Тя въздъхна и клепачите й потрепнаха. Дори и да бе прав, а Доминик бе сигурен, че е, тя все още не бе готова да го признае.
Наведе се развълнувано напред.
— Ще говориш ли с мен, Мериъл? Ако държиш, ще се закълна, че няма да кажа на никого. Но много искам да чуя как говориш. — Гласът й сигурно бе нежен и мелодичен. Като вълшебни звънчета.
— Навярно си намерила сигурност в мълчанието, но си пропуснала толкова много. Приятният разговор е едно от най-големите удоволствия на земята. — Прониза го остра болка, тъй като си припомни безкрайните приятелски разговори с Кайл. Мислите им се допълваха, обогатяваха и винаги водеха до нови и интересни идеи. — Споделянето сближава двама души, които дори не се докосват физически. Всъщност понякога речта е много по-интимна от всяко докосване.
По лицето й се изписа недоверие. Доминик затаи дъх. Усещаше, че тя е на крачка от преградата, която сама бе издигнала между себе си и външния свят. Освен това тъжно осъзна, че последните му думи не бяха съвсем верни, защото, макар че тя никога не бе говорила с него, той я чувстваше невероятно близка.
Изразът на лицето й се промени, ала вместо да заговори, Мериъл изпъна свитото си тяло и стъпи с босите си нозе на пода, без да откъсва поглед от него. Пръстите й почти докосваха обувките му. Обзе го непознато досега усещане.
Тя се намираше неприлично близо до него и Доминик се облегна назад в креслото, питайки се смутено какво ли си е наумила този път. Вече не вярваше, че е луда, ала все пак тя не приличаше на никое живо същество, което познаваше.
Мериъл развърза панделката, която придържаше плитката й. После прокара пръсти през сребристия водопад, който стигаше до кръста й. Въздухът се изпълни с ухание на розмарин.
Доминик заби нокти в облегалките на креслото. Струваше му огромно усилие на волята да се сдържи да не я докосне. Жени са ставали кралици и империи са се сгромолясвали заради такива великолепни коси.
— Ако се опитваш да ме побъркаш, няма да стане — рече с пресъхнало гърло младият мъж. — Ти си много… много хубава, но аз предпочитам да чуя как говориш, дори и от устните ти да излязат само ругатни по мой адрес.
Без да отмества поглед от него, Мериъл развърза колана на пеньоара си, разкърши рамене и дрехата се плъзна на пода. Фината ленена нощница под него бе изкусно избродирана. Тънките й китки се гушеха в гънките на кремава дантела. Полупрозрачната материя очертаваше чувствените извивки на стройното й тяло. Господи, трябваше да се обърне и да побегне, и то много бързо. Вместо това обаче не можеше да откъсне очи от хипнотизиращата гледка.
Мериъл наведе глава и притисна устни към слепоочието му. Косата й разпиля копринената си мекота по лицето му. Никога не бе изпитвал нещо по-възбуждащо — сякаш десетки крила на пеперуди погалиха бузата му. С разтуптяно сърце Доминик протегна ръце и взе лицето й в шепите си, притегляйки я за целувка. Устните й се разтвориха с желание, топли и опияняващи.
Докато се целуваха, тя се плъзна в скута му и го възседна. Гъвкава и отдаваща се. Като оживяла мечта и страстно безумие.
Наистина беше безумие. Младият мъж си пое дъх и леко я отмести.
— Ти наистина си много, много добра, когато искаш да смениш предмета на разговора, малка вещице — дрезгаво прошепна той.
Мериъл меко се засмя и зарови лице в шията му, вдъхвайки мириса му, а езикът й се плъзна дразнещо към ухото. В същото време обви бедра около неговите, възпламенявайки слабините му.
Здравият разум тутакси се разби на хиляди късчета. Жаден да я притежава, да се слее с нея, Доминик я взе в прегръдките си и нежно я положи върху дебелия персийски килим — принцеса от слонова кост в пищна рамка от пурпурно злато. Алчната му уста се спусна по меките й устни и нежната шия, за да стигне до извивките, предизвикателно скрити от полупрозрачната материя. Гърдите й бяха малки и съвършени. Зърната й се втвърдиха под езика му.
Мериъл простена. Едната й ръка се обви около врата му, а другата се впи в гърба му. После се засмя по женски триумфираща.