Но най-лошото щеше да бъде реакцията на Кайл. Брат му едва ли е имал възможност да се влюби в Мериъл, но със сигурност е бил заслепен от красотата й. Навярно тъкмо тя го е подтикнала към мисълта за брак. Ако му я откраднеше, щеше да стане предател.
Доминик бавно навлезе сред окъпаните в лунна светлина руини на древния замък. Трябваше да признае тъжната истина, че ако се ожени за Мериъл, ще скъса и последната си връзка с Кайл. Лорд Максуел си бе недоверчив по природа, защото твърде много хора искаха какво ли не от бъдещия граф. Така че, ако Доминик сега го предадеше, това щеше да бъде фатално за техните отношения.
Изкачи бавно каменните стълби, водещи към назъбените кули. Спомни си първото си идване тук. Мериъл тогава го бе изплашила до смърт. През онзи ден май започна да се влюбва в нея. Беше открил дяволското й чувство за хумор, но едновременно с това и състраданието й, когато се бе нахвърлила срещу бракониера, за да защити ранената лисица.
Тя наистина беше специална жена.
И той вече толкова бе обвързан с Мериъл, че да се оттегли, щеше да бъде не по-малко предателство, отколкото да открадне бъдещата съпруга на брат си. Как, по дяволите, се оказа толкова глупав и луд, че позволи това да се случи?
Облегна се на каменния зид и погледна тъмната стена. Сребристите води на реката тихо шумоляха някъде долу. Не беше трудно един отчаян човек да се изкуши да потърси спасение в дълбините им. Няколко мига полет и сетне пълно забвение. И разрешение на всички проблеми.
Извърна се и с горчиво съжаление си помисли, че не е от отчаяните самоубийци.
Глава 20
Тя се мяташе неспокойно, надявайки се, че той ще промени решението си и ще дойде да я потърси, за да довършат това, което бяха започнали. Тя го желаеше и той я желаеше. Това би трябвало да е достатъчно. Дяволите да го вземат!
Защо не се съгласи с нея и не се отдаде на страстта, вместо да се ръководи от разни правила и да се трови със съмнения? Явно искаше да я примами в своя безмилостен свят. Да стане „нормална“. И да предаде всичко, което я бе спасило.
И все пак… за частица от секундата изпита желание да заговори. Да му каже с думи колко красив е за нея, колко харесва присъствието му. Да го разпита за живота му. Да открие какво го правеше толкова различен от останалите. Може би дори да му разкаже нещо за себе си. Не за онези тъмни неща, които по-добре да си останат в сенките, а разни истории, които ще запалят смеха в очите му.
Не! Нямаше да проговори! Защото това щеше да промени живота й завинаги.
Доминик се събуди призори и откри огромния котарак на Мериъл в леглото си. Пухкавата топка го наблюдаваше с немигащи очи, които светеха с мистична светлина. Ако вярваше във вещици, би казал, че Мериъл се е вселила в този котарак, за да го държи под око. Ала понеже не вярваше във вещици, младият мъж го потупа приятелски, а той мигом се изтърколи по гръб, за да го почешат по корема. Наистина беше огромен. Какви ли са били предците му?
Остави госта си да мърка доволно, изми се и започна да се облича. По време на неспокойния си сън бе съставил смътен план как да разреши положението, и то без много усложнения. Ако Мериъл доброволно откаже да се омъжи за Кайл, Еймуърт няма да я насилва. Кайл ще бъде разстроен, но бързо ще се възстанови. В обществото гъмжи от неомъжени млади момичета, всяка от които ще му подхожда много повече от Мериъл. Така че твърде скоро щеше да си намери друга, по-приемлива жена, за която да се ожени. И тогава Доминик щеше да поиска ръката на Мериъл.
Планът обаче имаше един недостатък. Когато той накрая спечели любовта и ръката на Мериъл, Кайл може все пак да се почувства предаден. Или пък да не си потърси друга съпруга с години. Освен това Доминик ще трябва да разкрие на Еймуърт истинската си самоличност, а колкото повече го отлага, толкова по-трудно ще му бъде да го направи. Но най-лошото си оставаше признанието пред Мериъл. Трябваше да си осигури подкрепата й, като я помоли да откаже на Кайл и да почака него.
Дали тя щеше да го направи? Ако това, което Мериъл изпитваше, бе просто резултат от събуждането на желанието у една млада жена, Кайл можеше без проблем да заеме мястото му. Мили Боже, никога нямаше да понесе да ги вижда заедно! Може би е най-добре да замине за Америка. Поне ще запази разсъдъка си.
Облече се и излезе от стаята си. Продължаваше да обмисля различните възможности. За съжаление почти всички му изглеждаха безнадеждни.
Първата стъпка бе да се сдобри с Мериъл, която миналата нощ бе готова да му издере очите.
По думите на коняря напоследък тя излизала да язди много рано, преди още Уорфийлд да се е събудил за живот.