За нейно огромно разочарование обаче той само докосна леко косата й и се запъти към мястото, където бяха оставили конете. Възхищаваше се на твърдостта и самообладанието му, но й се искаше в този случай да не е чак толкова непреклонен.
Въпреки това ездата обратно бе много приятна. Мериъл свикваше Доминик да е край нея.
Конярят ги очакваше, за да поеме конете. Огладняла от разходката, Мериъл реши да се присъедини към Ренборн за закуска. По-добре, отколкото да хапне набързо една препечена филийка с чаша чай в кухнята, както правеше обикновено.
Той й отвори вратата и тя се плъзна покрай него. Вече бе забелязала, че е много по-внушителна с ботуши.
— Добре изпълнено, лейди Мериъл! И една принцеса не би могла да изглежда по-царствена.
Тя се усмихна, развеселена, че Доминик обръща толкова голямо внимание на всяко нейно движение. После обаче видя госпожа Ректър и усмивката й помръкна. Възрастната дама седеше в салона с пребледняло лице. Четеше някакво писмо, което явно току-що бе получила от прашния куриер, стоящ наблизо.
Дочула стъпките, госпожа Ректър вдигна глава. Очите й бяха замъглени.
— Нещо не е ли наред? — попита Ренборн.
— Страхувам се, че да. — Облиза пресъхналите си устни. — Лорд Еймуърт е получил сърдечен удар. Неговата съпруга, Елинор, пише, че лекарите не са оптимисти относно шансовете му. — Погледът й отново се насочи към писмото. — Той е мой братовчед… Аз… аз съм го познавала през целия си живот…
Студени тръпки полазиха по гърба на Мериъл. Не само защото тя също много харесваше лорд Еймуърт, а и защото с всички клетки на тялото си усещаше, че тези новини ще променят нейния свят из основи.
Съобщението за състоянието на лорд Еймуърт хвърли сянка върху цялото домакинство. Макар че по-рано Доминик се бе надявал да поработи в градината с Мериъл, сега изпита облекчение, когато тя внезапно изчезна. Прекара деня, зает с безкрайното подрязване на храстите, които изобразяваха шахматна дъска. През цялото време мислеше какви ли ще бъдат последствията, ако лорд Еймуърт не се възстанови.
Самият Еймуърт се страхуваше какво ще стане с Мериъл, след като той умре. Мнението на лорд Греъм за това, кое е най-добро за нея, се различаваше коренно от неговото. Жалко, че Доминик познаваше малко закона, а още по-малко имаше представа какви са условията за настойничеството над Мериъл и нейното наследство. Просто не подозираше докъде се простира властта на нейните настойници. Едно обаче бе сигурно — самият той нямаше никакви права върху нея.
Непреклонният и консервативен лорд Греъм едва ли ще остане във възторг от перспективата племенницата му да се омъжи за по-малкия син. Всъщност той направо щеше да се противопостави на подобен брак и да побеснее, задето Еймуърт се е осмелил да урежда сватбата на Мериъл зад гърба му.
Макар че Мериъл бе вече на възраст, която й позволяваше сама да взима решения, Греъм можеше да го оспори особено ако тя реши да се държи така, че да я обявят за пуда. Доминик бе сигурен, че умът и способностите й да преценява са съвсем нормални, но след като не говореше, вероятността да я сметнат за невменяема бе съвсем реална.
Дали щеше да проговори, за да запази свободата си? Или ще се оттегли в собствения си свят и така ще потвърди мнението на генерала, че разсъдъкът й е безвъзвратно увреден?
Бурята бе неизбежна. Трябваше да попита дамите кога се очаква лорд Греъм да се завърне в Англия. И горещо да се моли Еймуърт да се възстанови от сърдечния удар.
Когато членовете на семейството се събраха в салона преди вечеря, Доминик с удоволствие видя, че Мериъл не само е благоволила да ги удостои с присъствието си, но е облякла една от семплите рокли на майка си. Дори бе обула меки пантофки от ярешка кожа.
И двете дами я посрещнаха с усмивка. Доминик реши, че е положила специални усилия, за да ги ободри. Макар че госпожа Маркс й бе роднина по бащина линия, тя също познаваше Еймуърт от години и беше не по-малко разстроена от госпожа Ректър.
Икономът наля на всички по чаша шери. Дори Мериъл взе чашата си, въпреки че Доминик бе забелязал, че тя изобщо не пие алкохол.
Госпожа Ректър му прошепна:
— Тази вечер тя изглежда особено очарователна. Толкова… толкова нормална. Вашето присъствие й се отразява много добре, милорд.
— Надявам се. — Отпи от шерито си. — Но ако тя изглежда елегантна като истинска дама, то е защото години наред е имала такъв прекрасен пример пред себе си.