Очите на госпожа Ректър заискриха.
— Много сте любезен, милорд.
Тъкмо се канеше да отговори, когато отвън се разнесе някаква шумотевица. После прогърмя дълбок глас:
— Глупости, разбира се, че ще искат да ме видят. Знаете ли кой съм аз?
Не чу отговора на лакея, но прокънтяха тежки стъпки, последвани от коментара на посетителя:
— Щяхме да пристигнем много по-рано, ако не се бе строшила оста на проклетата карета.
Доминик отпусна чашата си. Не, това бе невъзможно! Със сигурност просто прилика в гласовете…
Вратата на салона се разтвори със замах. Ужасен, Доминик разпозна шестия граф на Рексъм, както и високата тъмнокоса млада жена, която го следваше.
Баща му и сестра му току-що бяха пристигнали.
Глава 21
Госпожа Маркс пристъпи напред. Веждите й се извиха любезно, но с отсянка на възмущение.
— Добър вечер, сър. Имаме ли удоволствието да ви познаваме?
Защо, по дяволите, всички трябва да пристигат в Уорфийлд без предупреждение? Доминик мислено благодари на небесата за лошото зрение на баща си.
— Моля да ме извините, госпожо Маркс — провлачено изрече той, възприемайки превзетите маниери на Кайл, — не съобразих, че двамата с баща ми не се познавате. Госпожа Маркс, госпожа Ректър, позволете ми да ви представя граф Рексъм и моята сестра Лусия Ренборн.
Госпожа Маркс бързо се съвзе.
— Каква приятна изненада. Веднага ще позвъня на икономката, за да ви приготви стаите. — В гласа й прозвуча напрегната нотка, когато дръпна шнура на звънеца. — Колко жалко, че не ни уведомихте предварително…
Рексъм усети раздразнението й, но само небрежно сви рамене.
— Пътувахме на север и реших да се отбия, за да проверя как се справя Максуел с ухажването. — Погледът му се плъзна към Мериъл. — Хубаво малко създание. Не ми изглежда луда.
Мериъл се бе облегнала на стената с безизразно изражение и пуст поглед. Доминик за пръв път бе благодарен, че не говори, тъй като се опасяваше какво би могла да каже.
— Сигурно сте уморени от пътуването — припряно рече ти. — Бихте ли желали чаша шери?
— Не бих отказал един коняк.
Доминик се приближи към шкафа с напитките, надявайки се, че дамите няма да възразят.
— Лусия?
— Както обикновено. — Младата жена се извърна към домакините. Умолителният й поглед би могъл да смекчи и най-коравото сърце. — Госпожо Маркс, госпожо Ректър, съжалявам, че се появихме в толкова неподходящ момент.
Лицето на госпожа Маркс омекна.
— Няма нищо, скъпа. Просто ще отложа поднасянето на вечерята с един час.
— Не, не. Ние само ще изпием питиета си, а после ще вземем по една табла горе в стаите си. — Рексъм се опита да прикрие прозявката си. — Не е нужно да ви създаваме повече главоболия. Ще останем само за утре. Вдругиден си тръгваме.
Доминик недоволно отбеляза, че баща му дори не благоволи да попита Лусия за предпочитанията й относно вечерята, нито пък се поинтересува дали дамите ще имат нещо против да приемат гости за две нощи. В най-добрия случай подобно държание можеше да се обясни с факта, че вече смята двете семейства за сродени. Обаче истината бе, че на граф Рексъм никога не би му и минало през ума, че някой може да противоречи на желанията му.
Докато му наливаше чаша коняк, Доминик се зачуди какво ли пие обикновено сестра му. Тя все още бе ученичка, когато той напусна Дорнлей. Някога обичаше лимонада. Не си спомняше да е имала предпочитания към друга напитка. Реши да й налее чаша шери.
Баща му вече бе потънал в любезен разговор с госпожа Маркс и взе чашата си, без да го погледне. Но Лусия се намръщи, когато й подаде нейната.
— Шери?!
Вдигна глава. Очите й бавно се разшириха и чашата едва не се изплъзна от ръката й. Зрението на сестра му бе отлично и Доминик знаеше, че няма молитва, която може да му помогне да я измами. Тя щеше да го разпознае още щом пристигнаха, ако не очакваше да види Кайл.
Бързо се обърна с гръб, така че да го вижда само тя, И докосна устните си с пръст. Погледът му настойчиво я умоляваше да не го издава. Лусия отпи голяма глътка от шерито и се вгледа в баща си.
— Слава Богу, че е твърде суетен, за да носи очила промърмори Доминик. — Кълна ти се, че имам солидна причина за това.
Лусия го изгледа намръщено.
— Дано наистина да имаш.
— По-късно ще ти обясня — обеща той и побърза да се отдалечи, благодарен, че не го издаде. Поне не още.
Въздъхна с облекчение, когато баща му и сестра му се оттеглиха в стаите си. За тази вечер беше в безопасност, но утре? Зрението на Рексъм може и да не беше добро, ала той не беше глупак. Налагаше се да разговаря по теми, близки на Кайл и графа, иначе щяха да го разобличат и небето да се срути над главата му.