Беше доста трудно да се наслаждава на вечерята, докато си изброяваше наум хората, които щяха да се възмутят, след като узнаят истината. Всъщност не можа да се сети за някой, който не би се възмутил.
Мериъл изчезна веднага след вечеря. Доминик също се извини и се оттегли рано, което бе любезен жест от негова страна, защото така двете дами можеха свободно да обсъждат ненадейното посещение на граф Рексъм.
Лакеят го съпроводи до стаята на сестра му. Доминик почука, надявайки се, че е заспала, но нямаше този късмет.
— Влез! — извика тя.
Младият мъж отвори вратата и пристъпи вътре. Облечена в широк син пеньоар, Лусия седеше пред тоалетната масичка, а камериерката разресваше косата й. Обърна се и измери брат си с гневен поглед.
— Джейн, можеш да си вървиш.
Изчака вратата да се затвори зад гърба на момичето и попита:
— Какво, по дяволите, става тук, Доминик?
Той прекоси стаята и застана до нея.
— Ще ти обясня, но първо няма ли да прегърнеш своя блуден брат?
— Разбира се! — Лицето й се озари от усмивка, тя се изправи и го прегърна. — Много време мина, откакто не си ги идвал у дома, Дом. Но що за ужасна шега е това! През цялата вечер умирах от притеснение какво ще стане с теб, ако те разкрият. — Лусия се отдръпна и смръщи вежди. — Имаш основателна причина, нали?
— Е, защо ли не съм изненадан, че аз съм единственият виновник за всичко? — саркастично отбеляза Доминик и се отпусна върху леглото с балдахин. — Всъщност е много просто. Кайл имал някакъв неотложен ангажимент — естествено, той не благоволи да ми обясни какво толкова го е обвързало — и ме помоли да се появя тук вместо него.
— Кайл е поискал помощ и ти си се съгласил… — невярващо повтори Лусия и се отпусна отново на стола. — А твърдиш, че всичко е много просто! Та вие от години почти не си приказвате!
— Което още веднъж доказва колко важно е това за него. — Доминик се поколеба за миг, чудейки се каква част от истината да й каже. Реши, че ако смята да я моли за помощ, заслужава да узнае всичко, затова продължи: — Не знам точно какво прави той, но предполагам, че е извън страната. И че възнамерява да отсъства няколко седмици.
Лусия започна да увива дългата си коса.
— А ти защо се съгласи? Нима смяташ, че е много забавно да мамиш две мили стари дами и едно болно момиче?
— Лусия! — Скочи от леглото и закрачи из стаята. Реши, че малката му сестричка е станала прекалено цинична. Но, разбира се, тя вече няколко години се движеше из лондонското общество. Само по себе си това бе достатъчно, за да я лиши много бързо от всякаква невинност. — Повярвай ми, тази измама никак не ми харесва. Направих го по две причини. Първо, Кайл предложи да ми отстъпи наследствените права върху Брадшо Манър, ако се справя успешно.
Очите на Лусия се разшириха.
— Господи, той явно наистина се е нуждаел от помощ, Разбирам защо ти е било трудно да му откажеш. — Наклони глава. — А втората причина?
Брат й се поколеба.
— Той изглеждаше толкова… толкова отчаян. Сякаш щеше да се прекърши, ако не се съглася.
— Да, напоследък наистина изглеждаше разстроен — съгласи се Лусия. — Тревожех се за него, но той, разбира се, никога не би казал на малката си сестричка какво не е наред. Дори и тя да се бе осмелила да го попита.
— Кайл би могъл да преподава уроци по мълчание.
Кайл бе крил мислите си от Доминик и по този начин бе забил още един клин в приятелството им, след като отидоха в различни училища. През ваканциите Доминик говореше за уроците и за новите си познати, опитвайки се да запази близостта помежду им. Но Кайл изглежда не се интересуваше от всичко това.
Лусия погледна тъжно по-малкия си брат.
— Радвам се, че си загрижен за него и искаш да му помогнеш. Така и не разбрах защо вие двамата се отчуждихте. Според мен близнаците по рождение се обичат и са много близки. И вие някога бяхте.
Доминик спря да крачи и се втренчи през прозореца. Стаята гледаше към предната поляна и луната осветяваше извитата алея, водеща към къщата.
— Винаги съм харесвал Кайл. Не съм сигурен дали обаче това се отнася и за него.
— О, той е загрижен за теб — меко рече Лусия. — И се чувства много засегнат, задето ти му обърна гръб. Също както ти се чувстваш обиден, че той е наследникът.
Доминик се извърна на пети и изгледа свирепо сестра си. Тя наистина бе пораснала. Припомни си с умиление времето, когато беше само на десет години — сладко момиченце с изцапани поли и вечно разрошени коси. Тогава безрезервно обичаше своите двама по-големи братя.
— Не съм те питал за мнението ти относно отношенията ми с Кайл.