Младата жена сладко му се усмихна.
— Знам. Тъкмо затова си позволих сама да го изкажа.
— Госпожица Палавница се завръща — изрече той прякора й от детинство. — Стига сме говорили за мен. Има ли нещо интересно около теб?
Лусия се изчерви и отново заприлича на малко момиченце.
— Сгодена съм.
— Наистина ли! — радостно възкликна брат й. — Не съм видял съобщение във вестниците.
— Официално съобщение все още няма. — Пусна косата си. — Всъщност това е причината двамата с татко да сме тук. Отиваме в семейната резиденция на Робърт в Ланкашър. Съобщенията ще се разпратят, след като се подпише брачният договор.
— И ти предпочиташ да си там, вместо да си губиш времето в Шропшир — засмя се Доминик. — Рексъм сигурно е доволен, че най-после си се съгласила да се омъжиш. Още една-две години и вече ще си стара мома.
— Прав си! — засмя се Лусия. — Татко е много облекчен, макар и не особено ентусиазиран от избора ми. Все мърмори, че можех да се омъжа за някой много по-добър от сина на един незначителен барон.
— Очевидно обаче ти не смяташ така. — Доминик взе едно малко бурканче с мазило от тоалетната масичка на сестра си. Дали Мериъл имаше подобни красиви дреболии? Дали изобщо се вълнуваше от подобни неща? — И кой е щастливецът? Някой неотразим красавец, предполагам?
Лусия припряно се наведе напред.
— Робърт Джъстис, наследникът на лорд Джъстис. Не е точно красив, поне не като теб и Кайл, но очите му блестят, с него е много забавно да се говори и… — Думите й секнаха и тя отново се изчерви. — И прекрасно се целува — осмелявам се да добавя.
Доминик порови в паметта си и в съзнанието му изплува образът на едър млад мъж с кестенява коса и вечна усмивка. Не беше кой знае колко представителен, но от него щеше да излезе чудесен съпруг. Лусия явно бе направила добър избор. Отново я прегърна.
— Желая ти много щастие, сестричке. Познавам го. Наистина е свестен.
— Знам. — Гласът на Лусия се изгуби в рамото му. После вдигна глава и продължи А какво ще ми кажеш за лейди Мериъл? Смяташ ли, че двамата с Кайл ще бъдат щастливи? За нея се говорят някои доста… странни истории.
Напомнянето, че Мериъл е предназначена за Кайл, моментално го скова.
— Тя е необикновена, но много… очарователна. Ако Кайл отдели от времето си наистина да я опознае, смятам, че двамата ще бъдат добра двойка.
Лусия кимна, но явно не бе съвсем убедена.
— Много е хубава, макар че роклята й бе ужасно демоде.
Доминик преглътна възражението си, че Мериъл не е просто хубава, а красива и че рокля, която е била възхитителна преди двадесет години, дори и сега е привлекателна. Защото, ако го беше казал, проницателната му сестра щеше веднага да разбере, че чувствата му към момичето не са съвсем братски.
— Тя не се нуждае от модерни дрехи тук в провинцията, но затова пък е забележителна градинарка. А в Индия се е научила да рисува много интересни фигури с къна. — Усмихна се. — Може би трябва да я помолиш да изпише името на Робърт на място, където никой не може да го види.
— Доминик, имаш прекалено мръсно подсъзнание. — Лусия замечтано присви очи. — А тези рисунки… временни ли са?
— Да. Обзалагам се, че Робърт ще бъде изключително заинтригуван. — Потисна прозявката си. — Време е да си лягам. Трябва да си почина добре, за да имам сили утре да убедя Рексъм, че съм Кайл. Никога не съм можел да се разбирам добре с него.
— Стига, Дом, татко всъщност не е чак толкова лош, освен когато го измъчва подаграта му! — пламенно възрази Лусия. — Просто бъди по-търпелив. Ако изгубиш самообладание и избухнеш, веднага ще се издадеш. Кайл е хладен и учтив дори когато татко става непоносим.
Доминик винаги бе имал свободата да избухва и да си заминава, когато Рексъм ставаше непоносим. Като наследник обаче, Кайл беше принуден да остава и да понася всичко. За пръв път Доминик се запита дали самоконтролът на брат му е вроден, или е следствие от необходимостта да съжителства с графа.
— Ще си мълчиш ли, Лусия? Знам, че искам от теб твърде много, но ако Рексъм разбере какво сме забъркали… — Доминик направи доста красноречив жест.
— Няма да кажа на никого. Не желая дори да си помисля какво ще стане, ако татко открие, че ти не си Кайл. — Пое дълбоко дъх. — Камериерите! Уилкокс сигурно вече е видял твоя!
— Кайл ми зае Морисън. А той не би искал господарят му да загази.
— Тогава може би ще успееш да се справиш. Говори колкото е възможно по-малко. — Поклати глава. — Но какво ще стане после? Със сигурност, когато истинският Кайл се появи в Уорфийлд, хората ще доловят разликата.
Доминик сви рамене.
— И аз му казах същото, но той не ми обърна внимание. Кайл смята, че мнението на госпожа Маркс, госпожа Ректър и на слугите няма значение, а лейди Мериъл не би се досетила за измамата.